Пѣ́снь степе́ней.
1251 Внегда̀
І҆ерем. 33: 26
возврати́ти гдⷭ҇ꙋ плѣ́нъ сїѡ́нь, бы́хомъ ꙗ҆́кѡ оу҆тѣ́шени. 2 Тогда̀ и҆спо́лнишасѧ ра́дости оу҆ста̀ на̑ша, и҆ ѧ҆зы́къ на́шъ весе́лїѧ: тогда̀ рекꙋ́тъ во ꙗ҆зы́цѣхъ: возвели́чилъ є҆́сть гдⷭ҇ь сотвори́ти съ ни́ми. 3
Возвели́чилъ є҆́сть гдⷭ҇ь сотвори́ти съ на́ми: бы́хомъ веселѧ́щесѧ. 4
30: 3
31: 23
Возвратѝ, гдⷭ҇и, плѣне́нїе на́ше, ꙗ҆́кѡ пото́ки ю҆́гомъ. 5 Сѣ́ющїи слеза́ми, ра́достїю по́жнꙋтъ. 6
Матѳ. 5: 4
Ходѧ́щїи хожда́хꙋ и҆ пла́кахꙋсѧ, мета́юще сѣ́мена своѧ̑:
грѧдꙋ́ще же прїи́дꙋтъ ра́достїю, взе́млюще рꙋкоѧ̑ти своѧ̑.