81 И҆ речѐ гдⷭ҇ь ко і҆исꙋ́сꙋ:
7: 18
20: 3
не бо́йсѧ, нижѐ оу҆жаса́йсѧ: поимѝ съ собо́ю всѧ̑ мꙋ́жы вои̑нскїѧ, и҆ воста́въ взы́ди въ га́й: сѐ, преда́хъ въ рꙋ́цѣ твоѝ царѧ̀ га́йска и҆ зе́млю є҆гѡ̀, и҆ лю́ди є҆гѡ̀ и҆ гра́дъ є҆гѡ̀: 2 и҆ да сотвори́ши га́ю и҆ царю̀ є҆гѡ̀, ꙗ҆́коже сотвори́лъ є҆сѝ
і҆ерїхѡ́нꙋ и҆ царю̀ є҆гѡ̀: и҆ плѣ́нъ є҆гѡ̀ и҆ скоты̀ є҆гѡ̀ да плѣни́ши себѣ̀:
оу҆стро́й же себѣ̀ подса́дꙋ гра́дꙋ за собо́ю. 3 И҆ воста̀ і҆исꙋ́съ и҆ всѝ мꙋ́жїе вои́нстїи, да вни́дꙋтъ въ га́й: и҆ и҆збра̀ і҆исꙋ́съ три́десѧть ты́сѧщъ мꙋже́й вои́нскихъ си́льныхъ крѣ́постїю и҆ посла̀ и҆̀хъ но́щїю, 4 и҆ заповѣ́да и҆̀мъ, глаго́лѧ:
вы̀ скры́йтесѧ за гра́домъ: не дале́че бꙋ́дите ѿ гра́да ѕѣлѡ̀, и҆ бꙋ́дите всѝ гото́ви: 5 а҆́зъ же и҆ всѝ лю́дїе и҆̀же со мно́ю пристꙋ́пимъ ко гра́дꙋ: и҆ бꙋ́детъ є҆гда̀ и҆зы́дꙋтъ живꙋ́щїи въ гаѝ въ срѣ́тенїе на́мъ, ꙗ҆́коже
и҆ пре́жде, и҆ побѣ́гнемъ ѿ лица̀ и҆́хъ: 6 и҆ є҆гда̀ и҆зы́дꙋтъ в̾слѣ́дъ на́съ, ѿто́ргнемъ и҆̀хъ ѿ гра́да: и҆ рекꙋ́тъ: бѣжа́тъ сі́и ѿ лица̀ на́шегѡ,
ꙗ҆́коже и҆ пре́жде: 7 вы́ же воста́нете ѿ подса́ды, и҆ по́йдете во гра́дъ, и҆ преда́стъ є҆го̀ гдⷭ҇ь бг҃ъ на́шъ въ рꙋ́цѣ ва́ши: 8 и҆ бꙋ́детъ є҆гда̀ во́змете гра́дъ, запали́те є҆го̀ ѻ҆гне́мъ, по словесѝ семꙋ̀ сотвори́те: сѐ, заповѣ́даю ва́мъ. 9 И҆ посла̀ и҆̀хъ і҆исꙋ́съ, и҆ и҆до́ша въ подса́дꙋ: и҆ сѣдо́ша междꙋ̀ веѳи́лемъ и҆ междꙋ̀ га́їемъ, ѿ мо́рѧ га́їа. 10
7: 16
И҆ воста́въ і҆исꙋ́съ заꙋ́тра, соглѧ́да лю́ди: и҆ взы́де са́мъ и҆ ста́рцы і҆н҃лтестїи пред̾ людьмѝ въ га́й. 11 И҆ всѝ лю́дїе вои́нстїи съ ни́мъ взыдо́ша, и҆ и҆дꙋ́ще прїидо́ша сопроти́въ гра́да ѿ восто́кѡвъ: и҆ подса̑ды гра́да ѿ мо́рѧ. 12 И҆ ѡ҆полчи́шасѧ ѿ сѣ́вера га́їа, и҆ (бы́сть) де́брь междꙋ̀ и҆́ми и҆ междꙋ̀ га́їемъ. И҆ взѧ̀ ꙗ҆́кѡ пѧ́ть ты́сѧщъ мꙋже́й, и҆ положѝ и҆̀хъ на подса́дꙋ междꙋ̀ веѳи́лемъ и҆ га́їемъ ѿ за́пада га́їа. 13 И҆ поста́виша лю́дїе ве́сь по́лкъ ѿ сѣ́вера гра́да, а҆ прѡ́чаѧ є҆гѡ̀ ѿ мо́рѧ гра́да. И҆ по́йде і҆исꙋ́съ въ но́щь ѻ҆́нꙋ посредѣ̀ де́бри. 14 И҆ бы́сть є҆гда̀ оу҆ви́дѣ ца́рь га́йскїй, потща́сѧ, и҆ воста̀ ра́нѡ и҆ и҆зы́де въ срѣ́тенїе и҆̀мъ прѧ́мѡ на бра́нь, са́мъ и҆ всѝ лю́дїе є҆гѡ̀ съ ни́мъ во вре́мѧ, пред̾ лице́мъ подса́ды: ѻ҆́нъ же не вѣ́дѧше, ꙗ҆́кѡ подса́да є҆мꙋ̀ є҆́сть за гра́домъ (є҆гѡ̀). 15 И҆ оу҆ви́дѣ, и҆ ѿи́де і҆исꙋ́съ и҆ ве́сь лю́дъ ѿ лица̀ и҆́хъ, и҆ побѣжѐ пꙋте́мъ пꙋсты́ни. 16 И҆ оу҆крѣпи́сѧ ве́сь лю́дъ гна́ти в̾слѣ́дъ и҆́хъ, и҆ погна́ша в̾слѣ́дъ сынѡ́въ і҆н҃левыхъ, и҆ ѿстꙋпи́ша ѿ гра́да. 17 (И҆) не ѡ҆ста́сѧ никто́же въ гаѝ и҆ веѳи́ли, и҆́же не погна̀ в̾слѣ́дъ і҆н҃лѧ: и҆ ѡ҆ста́виша гра́дъ ѿве́рстъ, и҆ гна́ша в̾слѣ́дъ і҆н҃лѧ. 18 И҆ речѐ гдⷭ҇ь ко і҆исꙋ́сꙋ: прострѝ рꙋ́кꙋ твою̀ съ копїе́мъ, є҆́же въ рꙋцѣ̀ твое́й, на гра́дъ, занѐ въ рꙋ́кꙋ твою̀ преда́хъ є҆го̀: и҆ подса̑ды воста́нꙋтъ вско́рѣ ѿ мѣ́ста своегѡ̀. И҆ прострѐ і҆исꙋ́съ рꙋ́кꙋ свою̀ и҆ съ копїе́мъ на гра́дъ. 19 И҆ подса̑ды воста́ша ско́рѡ ѿ мѣ́ста своегѡ̀: и҆ и҆зыдо́ша, є҆гда̀ прострѐ рꙋ́кꙋ, и҆ внидо́ша во гра́дъ, и҆ взѧ́ша є҆го̀: и҆ потща́вшесѧ запали́ша гра́дъ ѻ҆гне́мъ. 20 И҆ ѡ҆зрѣ́вшесѧ ѡ҆бита́тєли га́йстїи вспѧ́ть себє̀, оу҆зрѣ́ша ды́мъ восходѧ́щь ѿ гра́да до небесѐ, и҆ ктомꙋ̀ не и҆мѣ́ша ка́мѡ побѣ́гнꙋти, сѣ́мѡ и҆лѝ ѻ҆ва́мѡ: лю́дїе же бѣгꙋ́щїи въ пꙋсты́ню ѡ҆брати́шасѧ на гонѧ́щихъ. 21 І҆исꙋ́съ же и҆ ве́сь і҆н҃ль оу҆ви́дѣша, ꙗ҆́кѡ взѧ́ша подса̑ды гра́дъ, и҆ ꙗ҆́кѡ восхо́дитъ ды́мъ гра́дный до небесѐ: и҆ ѡ҆брати́вшесѧ и҆зби́ша мꙋже́й га́йскихъ. 22 И҆ сі́и и҆зыдо́ша и҆з̾ гра́да проти́вꙋ и҆̀мъ, и҆ бы́ша посредѣ̀ полка̀ і҆н҃лева, сі́и ѿсю́дꙋ и҆ сі́и ѿѻнꙋ́дꙋ:
Второзак. 7: 2
и҆ и҆зби́ша и҆̀хъ, до́ндеже не ѡ҆ста́сѧ ни є҆ди́нъ ѿ ни́хъ цѣ́лъ, ни оу҆бѣжа̀. 23 И҆ царѧ̀ га́йска ꙗ҆́ша жи́ва, и҆ приведо́ша є҆го̀ ко і҆исꙋ́сꙋ. 24 И҆ бы́сть є҆гда̀ преста́ша сы́нове і҆н҃лєвы сѣкꙋ́ще всѣ́хъ сꙋ́щихъ въ гаѝ и҆ сꙋ́щихъ на полѧ́хъ и҆ на горѣ̀ и҆схо́да, и҆дѣ́же гони́ша и҆̀хъ, и҆ падо́ша всѝ ѻ҆́стрїемъ меча̀ на не́й до конца̀: и҆ ѡ҆брати́сѧ і҆исꙋ́съ въ га́й и҆ посѣчѐ и҆̀хъ мече́мъ. 25 И҆ бы́ша всѝ па́дшїи въ то́й де́нь ѿ мꙋ́жеска по́лꙋ и҆ до же́нска двана́десѧть ты́сѧщъ, всѝ живꙋ́щїи въ гаѝ. 26 І҆исꙋ́съ же не ѡ҆братѝ рꙋкѝ своеѧ̀, ю҆́же прострѐ съ копїе́мъ, до́ндеже проклѧ̀ всѣ́хъ ѡ҆бита́ющихъ въ гаѝ. 27 Кромѣ̀ скотѡ́въ (и҆́хъ) и҆ и҆мѣ́нїѧ, ꙗ҆̀же во гра́дѣ ѻ҆́нѣмъ, всѧ̑ плѣни́ша себѣ̀ сы́нове і҆н҃лєвы по повелѣ́нїю гдⷭ҇ню, ꙗ҆́коже повелѣ̀ гдⷭ҇ь і҆исꙋ́сꙋ. 28 И҆ запалѝ гра́дъ і҆исꙋ́съ ѻ҆гне́мъ: зе́млю неѡбита́емꙋ во вѣ́къ положѝ є҆го̀ да́же до сегѡ̀ днѐ. 29 И҆ царѧ̀ га́йска повѣ́си на дре́вѣ сꙋгꙋ́бѣмъ: и҆ бѧ́ше на дре́вѣ до ве́чера:
2 Ца́рств. 18: 17
и҆ заходѧ́щꙋ со́лнцꙋ повелѣ̀ і҆исꙋ́съ, и҆ снѧ́ша тѣ́ло є҆гѡ̀ съ дре́ва, и҆ поверго́ша є҆̀ въ ро́въ пред̾ враты̀ гра́да: и҆ насы́па над̾ ни́мъ грома́дꙋ вели́кꙋ ка́менїѧ да́же до сегѡ̀ днѐ. 30 Тогда̀ созда̀ і҆исꙋ́съ ѻ҆лта́рь гдⷭ҇ꙋ бг҃ꙋ і҆н҃левꙋ на горѣ̀ гева́лъ, 31 ꙗ҆́коже заповѣ́да мѡѷсе́й ра́бъ гдⷭ҇ень сынѡ́мъ і҆н҃лєвымъ, и҆ ꙗ҆́коже написа́сѧ въ зако́нѣ мѡѷсе́овѣ,
Второзак. 27: 5
ѻ҆лта́рь ѿ ка́менїй всецѣ́лыхъ, на ни́хже не возложи́сѧ желѣ́зо: и҆ вознесѐ та́мѡ всесожжє́нїѧ гдⷭ҇ꙋ и҆ же́ртвꙋ спасе́нїѧ. 32
И҆ написа̀ і҆исꙋ́съ на ка́менїихъ
вторы́й зако́нъ, зако́нъ мѡѷсе́овъ, є҆го́же написа̀ пред̾ сы̑ны і҆н҃левыми. 33 И҆ ве́сь і҆н҃ль, и҆ ста́рцы и҆́хъ и҆ сꙋдїи̑ и҆́хъ и҆ книгѡ́чїѧ и҆́хъ предходѧ́хꙋ сю́дꙋ и҆ сю́дꙋ пред̾ кївѡ́томъ, и҆ жерцы̀ и҆ леѵі́ти воздвиза́ша кївѡ́тъ завѣ́та гдⷭ҇нѧ, прише́лецъ же и҆ тꙋзе́мецъ: и҆̀же бы́ша полови́на и҆́хъ бли́з̾ горы̀
27: 13
Сꙋд. 9: 7
гарїзі́нъ, и҆ полови́на и҆́хъ бли́з̾ горы̀ гева́лъ, ꙗ҆́коже заповѣ́да мѡѷсе́й ра́бъ гдⷭ҇ень блгⷭ҇ви́ти люді́й і҆н҃левыхъ въ пе́рвыхъ. 34 И҆ по си́хъ та́кѡ прочтѐ і҆исꙋ́съ всѧ̑ словеса̀ зако́на сегѡ̀, благословє́нїѧ и҆ клѧ̑твы,
28: 1,2
по всемꙋ̀ напи́санномꙋ въ зако́нѣ мѡѷсе́овѣ. 35 Не бѧ́ше словесѐ ѿ всѣ́хъ, ꙗ҆̀же заповѣ́да мѡѷсе́й і҆исꙋ́сꙋ, є҆гѡ́же не прочтѐ і҆исꙋ́съ во оу҆́ши
всегѡ̀ со́нма сынѡ́въ і҆н҃левыхъ, мꙋжє́мъ и҆ жена́мъ, и҆ дѣ́темъ и҆ прише́лцємъ приходѧ́щымъ ко і҆н҃лю.
91 Е҆гда́ же оу҆слы́шаша всѝ ца́рїе а҆морре́йстїи, и҆̀же ѡ҆б̾ ѻ҆нꙋ̀ странꙋ̀ і҆ѻрда́на, и҆̀же въ го́рнѣй и҆ и҆̀же въ ра́внѣй, и҆ и҆̀же во все́мъ примо́рїи мо́рѧ вели́кагѡ и҆ и҆̀же при а҆нтїлїва́нѣ,
и҆ хеттє́и и҆ а҆моррє́и, и҆ гергесє́и и҆ хананє́и, и҆ ферезє́и и҆ є҆ѵє́и и҆ і҆евꙋсє́и, 2 снидо́шасѧ вкꙋ́пѣ сѣщи́сѧ со і҆исꙋ́сомъ и҆ со і҆н҃лемъ є҆диномы́сленнѡ. 3 И҆ живꙋ́щїи въ хо́лмѣ
3 Ца́рств. 3: 4
въ гаваѡ́нѣ слы́шаша всѧ̑, є҆ли̑ка сотворѝ гдⷭ҇ь і҆ерїхѡ́нꙋ и҆ га́ю, 4 и҆ сотвори́ша и҆ сі́и съ лꙋка́вствомъ, и҆ ше́дше оу҆гото́ваша бра̑шна и҆ оу҆гото́вашасѧ: и҆ взе́мше врє́тища вє́тха на ѻ҆слы̀ своѧ̑, и҆ мѣ́хи вїна̀ вє́тхи и҆ разсѣ́дшыѧсѧ завѧ̑заны: 5 и҆ сапогѝ вє́тхи и҆ запла́чєны на ногꙋ̀ и҆́хъ, и҆ ри̑зы ѡ҆бвєтша́ны на ни́хъ, и҆ хлѣ́бы бра́шна и҆́хъ бѣ́ша пресо́хли и҆ сплѣ́снѣли и҆ сдро́блени. 6 И҆ прїидо́ша ко і҆исꙋ́сꙋ въ по́лкъ і҆н҃левъ
въ галга́лы, и҆ реко́ша ко і҆исꙋ́сꙋ и҆ всемꙋ̀ і҆н҃лю: ѿ землѝ да́льнїѧ прїидо́хомъ, и҆ нн҃ѣ завѣща́йте на́мъ завѣ́тъ. 7 И҆ реко́ша сы́нове і҆н҃лєвы къ хорре́ю: ви́ждь, не посредѣ́ ли на́съ живе́ши,
Второзак. 7: 2
и҆ ка́кѡ тебѣ̀ завѣща́ю завѣ́тъ; 8 И҆ реко́ша ко і҆исꙋ́сꙋ: рабѝ є҆смы̀ твоѝ. И҆ речѐ къ ни̑мъ і҆исꙋ́съ: ѿкꙋ́дꙋ є҆стѐ; и҆ ѿкꙋ́дꙋ прїидо́сте; 9 И҆ реко́ша къ немꙋ̀: ѿ да́льнїѧ землѝ ѕѣлѡ̀ прїидо́хомъ рабѝ твоѝ во и҆́мѧ гдⷭ҇а бг҃а твоегѡ̀: слы́шахомъ бо и҆́мѧ є҆гѡ̀ и҆ всѧ̑, є҆ли̑ка сотворѝ во є҆гѵ́птѣ, 10 и҆ всѧ̑, є҆ли̑ка сотворѝ двои́мъ царє́мъ а҆моррє́йскимъ, и҆̀же бы́ша ѡ҆б̾ ѻ҆нꙋ̀ странꙋ̀ і҆ѻрда́на,
сиѡ́нꙋ царю̀ є҆севѡ́нскꙋ и҆ ѡ҆́гꙋ царю̀ васа́нскꙋ, и҆́же живѧ́ше во а҆старѡ́ѳѣ и҆ во є҆драі́нѣ. 11 И҆ слы́шавше реко́ша къ на́мъ ста́рцы на́ши и҆ всѝ живꙋ́щїи на землѝ на́шей, глаго́люще: возми́те себѣ̀ бра́шно на пꙋ́ть и҆ и҆ди́те проти́вꙋ и҆̀мъ, и҆ рцы́те къ ни̑мъ: рабѝ є҆смы̀ ва́ши, и҆ нн҃ѣ завѣща́йте на́мъ завѣ́тъ: 12 сі́и хлѣ́бы на́ши, тє́плыѧ на пꙋ́ть взѧ́хомъ и҆̀хъ ѿ домѡ́въ на́шихъ, въ ѻ҆́ньже де́нь и҆зыдо́хомъ прїитѝ къ ва́мъ: нн҃ѣ же пресхо́ша и҆ бы́ша содро́блени: 13 и҆ сі́и мѣ́си вїна̀, и҆̀хже налїѧ́хомъ нѡ́вы, и҆ сі́и разсѣдо́шасѧ: и҆ ри̑зы на́шѧ сїѧ̑ и҆ ѡ҆бꙋ̑вища на̑ша ѡ҆бетша́ша ѿ до́лгагѡ пꙋтѝ ѕѣлѡ̀. 14 И҆ взѧ́ша кнѧ̑зи бра́шно и҆́хъ,
Чи́сл. 27: 21
1 Ца́рств. 23: 9
а҆ гдⷭ҇а не вопроси́ша. 15 И҆ сотворѝ і҆исꙋ́съ съ ни́ми ми́ръ, и҆ оу҆ста́ви къ ни̑мъ завѣ́тъ, є҆́же снабдѣ́ти и҆̀хъ: и҆ клѧ́шасѧ и҆̀мъ кнѧ̑зи со́нма. 16 И҆ бы́сть по трїе́хъ дне́хъ по завѣща́нїи къ ни̑мъ завѣ́та, оу҆слы́шаша, ꙗ҆́кѡ бли́з̾ и҆́хъ сꙋ́ть и҆ ꙗ҆́кѡ посредѣ̀ и҆́хъ живꙋ́тъ. 17 И҆ воста́ша сы́нове і҆н҃лєвы и҆ внидо́ша во гра́ды и҆́хъ въ тре́тїй де́нь: гра́ди же и҆́хъ (бѧ́хꙋ)
гаваѡ́нъ и҆ кефїра̀, и҆ вирѡ́тъ и҆ гра́дъ
і҆арі́мъ. 18
И҆ не сотвори́ша съ ни́ми ра́ти (і҆исꙋ́съ и҆) сы́нове і҆н҃лєвы, ꙗ҆́кѡ клѧ́шасѧ и҆̀мъ всѝ кнѧ̑зи со́нма гдⷭ҇емъ бг҃омъ і҆н҃левымъ. И҆ ропта́ша ве́сь со́нмъ і҆н҃левъ на кнѧзе́й. 19 И҆ реко́ша всѝ кнѧ̑зи всемꙋ̀ со́нмꙋ: мы̀ клѧ́хомсѧ и҆̀мъ гдⷭ҇емъ бг҃омъ і҆н҃левымъ, и҆ нн҃ѣ не возмо́жемъ коснꙋ́тисѧ и҆́хъ: 20 сїѐ сотвори́мъ и҆̀мъ, є҆́же живи́ти и҆̀хъ, и҆ снабди́мъ и҆̀хъ, и҆ не бꙋ́детъ на на́съ гнѣ́ва
3 Ца́рств. 9: 21
клѧ́твы ра́ди, є҆́юже клѧ́хомсѧ и҆̀мъ. 21 И҆ реко́ша и҆̀мъ кнѧ̑зи: да живꙋ́тъ сі́и, и҆ бꙋ́дꙋтъ древосѣ́чцы и҆ водоно́сцы всемꙋ̀ со́нмꙋ. И҆ сотворѝ ве́сь со́нмъ, ꙗ҆́коже реко́ша и҆̀мъ кнѧ̑зи. 22 И҆ созва̀ и҆̀хъ і҆исꙋ́съ и҆ речѐ и҆̀мъ, глаго́лѧ: почто̀ прельсти́сте мѧ̀, глаго́люще: дале́че є҆смы̀ ѿ тебє̀ ѕѣлѡ̀; вы́ же насе́лницы є҆стѐ ѿ живꙋ́щихъ въ на́съ: 23
и҆ нн҃ѣ про́клѧти є҆стѐ: и҆ не ѡ҆скꙋдѣ́етъ ѿ ва́съ ра́бъ, нижѐ древосѣ́чецъ, нижѐ водоно́сецъ мнѣ̀ и҆ бг҃ꙋ моемꙋ̀. 24 И҆ ѿвѣща́ша і҆исꙋ́сꙋ, глаго́люще: поне́же возвѣсти́сѧ на́мъ (рабѡ́мъ твои̑мъ), є҆ли̑ка заповѣ́да гдⷭ҇ь бг҃ъ тво́й мѡѷсе́ю рабꙋ̀ своемꙋ̀, да́ти ва́мъ зе́млю сїю̀ и҆ потреби́ти на́съ
и҆ всѧ̑ живꙋ́щыѧ на не́й ѿ лица̀ ва́шегѡ, сегѡ̀ ра́ди оу҆боѧ́хомсѧ ѕѣлѡ̀ ѡ҆ дꙋша́хъ на́шихъ ѿ лица̀ ва́шегѡ, и҆ сотвори́хомъ дѣ́ло сїѐ: 25 и҆ нн҃ѣ,
сѐ, мы̀ подрꙋ́чни ва́мъ, ꙗ҆́коже оу҆го́дно є҆́сть ва́мъ, и҆ ꙗ҆́коже ва́мъ мни́тсѧ, твори́те на́мъ. 26 И҆ сотвори́ша и҆̀мъ си́це: и҆ и҆зба́ви ѧ҆̀ і҆исꙋ́съ въ то́й де́нь ѿ рꙋкꙋ̀ сынѡ́въ і҆н҃левыхъ, и҆ не оу҆би́ша и҆̀хъ. 27
2 Паралїпом. 2: 18
1 Є҆́здр. 8: 20
И҆ поста́ви ѧ҆̀ і҆исꙋ́съ въ то́й де́нь древосѣ́чцы и҆ водоно́сцы всемꙋ̀ со́нмꙋ и҆ ѻ҆лтарю̀ бж҃їю. Сегѡ̀ ра́ди бы́ша живꙋ́щїи въ гаваѡ́нѣ древосѣ́чцы и҆ водоно́сцы ѻ҆лтарю̀ бж҃їю, да́же до дне́шнѧгѡ днѐ, и҆ на мѣ́стѣ є҆́же а҆́ще и҆збере́тъ гдⷭ҇ь.
101 Е҆гда́ же оу҆слы́ша а҆дѡнївезе́къ ца́рь і҆ерⷭ҇ли́мскїй, ꙗ҆́кѡ взѧ̀ і҆исꙋ́съ га́й и҆ потребѝ є҆го̀, ꙗ҆́коже сотворѝ і҆ерїхѡ́нꙋ и҆ царю̀ є҆гѡ̀, та́кѡ сотворѝ и҆ га́ю и҆ царю̀ є҆гѡ̀, и҆ ꙗ҆́кѡ са́ми вда́шасѧ живꙋ́щїи въ гаваѡ́нѣ ко і҆исꙋ́сꙋ и҆ ко і҆н҃лю, и҆ бы́ша въ ни́хъ, 2 и҆ оу҆боѧ́шасѧ са́ми въ себѣ̀ ѕѣлѡ̀: вѣ́дѧхꙋ бо, ꙗ҆́кѡ гра́дъ бѧ́ше вели́къ гаваѡ́нъ, ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ ѿ вели́кихъ градѡ́въ, и҆ всѝ мꙋ́жїе и҆̀же въ не́мъ крѣ́пцы. 3 И҆ посла̀ а҆дѡнївезе́къ ца́рь і҆ерⷭ҇ли́мскїй къ є҆ла́мꙋ царю̀ хеврѡ́нскꙋ и҆ фераа́нꙋ царю̀ і҆ерїмꙋ́ѳскꙋ, и҆ ко а҆фі́ю царю̀ лахі́сскꙋ, и҆ къ даві́рꙋ царю̀ ѻ҆долла́мскꙋ, глаго́лѧ: 4 прїиди́те, взы́дите ко мнѣ̀ и҆ помози́те мѝ, да повою́емъ гаваѡ́на: вда́шасѧ бо са́ми ко і҆исꙋ́сꙋ и҆ къ сынѡ́мъ і҆н҃лєвымъ. 5 И҆ собра́шасѧ и҆ взыдо́ша пѧ́ть царе́й і҆евꙋсе́йскихъ: ца́рь і҆ерⷭ҇ли́мскїй и҆ ца́рь хеврѡ́нскїй, и҆ ца́рь і҆ерїмꙋ́ѳскїй и҆ ца́рь лахі́сскїй и҆ ца́рь ѻ҆долла́мскїй, са́ми и҆ всѝ лю́дїе и҆́хъ, и҆ ѡ҆бсѣдо́ша гаваѡ́на и҆ воева́ша на него̀. 6 И҆ посла́ша живꙋ́щїи въ гаваѡ́нѣ ко і҆исꙋ́сꙋ въ по́лкъ і҆н҃левъ въ галга́лы, глаго́люще: не ѿрѣша́й рꙋкѝ твоеѧ̀ ѿ ра̑бъ твои́хъ: взы́ди къ на́мъ ско́рѡ и҆ помозѝ на́мъ, и҆ и҆змѝ на́съ: ꙗ҆́кѡ со́брани сꙋ́ть на ны̀ всѝ ца́рїе а҆морре́йстїи, живꙋ́щїи въ го́рнѣй. 7 И҆ взы́де і҆исꙋ́съ ѿ галга́лъ, са́мъ и҆ всѝ лю́дїе вои́нстїи съ ни́мъ, всѧ́къ си́льный крѣ́постїю. 8 И҆ речѐ гдⷭ҇ь ко і҆исꙋ́сꙋ: не оу҆бо́йсѧ и҆́хъ, ꙗ҆́кѡ въ рꙋ́цѣ твоѝ преда́хъ ѧ҆̀:
24: 11
не ѡ҆ста́нетъ ѿ ни́хъ ни є҆ди́нъ пред̾ ва́ми. 9
И҆ прїи́де на ни́хъ і҆исꙋ́съ внеза́пꙋ: всю́ бо но́щь и҆́де ѿ галга́лъ. 10
Второзак. 11: 25
И҆ оу҆жасѝ ѧ҆̀ гдⷭ҇ь ѿ лица̀ сынѡ́въ і҆н҃левыхъ: и҆ сокрꙋшѝ ѧ҆̀ гдⷭ҇ь сокрꙋше́нїемъ вели́кимъ въ гаваѡ́нѣ: и҆ погна́ша ѧ҆̀ пꙋте́мъ восхо́да
виѳѡрѡ́нска, и҆ сѣча́хꙋ и҆̀хъ да́же до а҆зи́ка и҆ до маки́да. 11 Внегда́ же бѣжа́ти и҆̀мъ ѿ лица̀ сынѡ́въ і҆н҃левыхъ до восхо́да виѳѡрѡ́нска, и҆ гдⷭ҇ь ве́рже на нѧ̀ ка́менїе вели́кое
Премꙋ́др. 5: 23
Сїрах. 46: 6
гра́да съ небесѐ да́же до а҆зи́ка, и҆ бы́сть мно́жае оу҆ме́ршихъ ѿ гра́да ка́менна, не́же оу҆бїе́нныхъ ѿ сынѡ́въ і҆н҃левыхъ мече́мъ на бра́ни. 12 Тогда̀ глаго́ла і҆исꙋ́съ ко гдⷭ҇ꙋ, въ ѻ҆́ньже де́нь предадѐ гдⷭ҇ь бг҃ъ а҆морре́а под̾ рꙋ́кꙋ і҆н҃левꙋ, є҆гда̀ сокрꙋшѝ и҆̀хъ въ гаваѡ́нѣ, и҆ сокрꙋши́шасѧ ѿ лица̀ і҆н҃лева: и҆ речѐ і҆исꙋ́съ:
Сїрах. 46: 5
да ста́нетъ со́лнце прѧ́мѡ гаваѡ́нꙋ, и҆ лꙋна̀ прѧ́мѡ де́бри є҆лѡ́нъ. 13
И҆са́їа. 28: 21
И҆ ста̀ со́лнце и҆ лꙋна̀ въ стоѧ́нїи, до́ндеже ѿмстѝ бг҃ъ врагѡ́мъ и҆́хъ. Не сїе́ ли є҆́сть пи́сано
въ кни́гахъ првⷣнагѡ: и҆ ста̀ со́лнце посредѣ̀ небесѐ и҆ не и҆дѧ́ше на за́падъ въ соверше́нїе днѐ є҆ди́нагѡ; 14 И҆ не бы́сть де́нь таковы́й нижѐ пре́жде, нижѐ послѣдѝ, є҆́же послꙋ́шати бг҃ꙋ та́кѡ гла́са человѣ́ча, ꙗ҆́кѡ
Второзак. 1: 30
гдⷭ҇ь спобо́рствова і҆н҃лю. 15 И҆ возврати́сѧ і҆исꙋ́съ и҆ ве́сь і҆н҃ль съ ни́мъ въ по́лкъ въ галга́лы. 16 И҆ оу҆бѣго́ша пѧ́ть ца́рїе сі́и и҆ скры́шасѧ въ пеще́рѣ ꙗ҆́же въ маки́дѣ. 17 И҆ повѣ́даша і҆исꙋ́сꙋ, глаго́люще: ѡ҆брѣто́шасѧ пѧ́ть ца́рїе скры́вшїисѧ въ пеще́рѣ ꙗ҆́же въ маки́дѣ. 18 И҆ речѐ і҆исꙋ́съ: привали́те ка́менїе ве́лїе ко оу҆́стїю пеще́ры и҆ приста́вите над̾ ни́ми мꙋ́жы стрещѝ и҆̀хъ: 19 вы́ же не сто́йте здѣ̀, гонѧ́ще в̾слѣ́дъ врагѡ́въ ва́шихъ,
и҆ пости́гните ѡ҆ста́нокъ и҆́хъ, и҆ не дади́те вни́ти и҆̀мъ во гра́ды и҆́хъ, предаде́ бо ѧ҆̀ гдⷭ҇ь бг҃ъ на́шъ въ рꙋ́цѣ на́ши. 20 И҆ бы́сть є҆гда̀ преста̀ і҆исꙋ́съ и҆ всѝ сы́нове і҆н҃лєвы сѣкꙋ́ще и҆̀хъ сѣче́нїемъ вели́кимъ ѕѣлѡ̀ да́же до конца̀, и҆ оу҆цѣлѣ́вшїи ѿ ни́хъ внидо́ша во гра́ды твє́рды. 21 И҆ возврати́шасѧ всѝ лю́дїе въ по́лкъ ко і҆исꙋ́сꙋ въ маки́дꙋ здра́ви, и҆ не возскомлѣ̀ никто́же ѿ сынѡ́въ і҆н҃левыхъ ѧ҆зы́комъ свои́мъ. 22 И҆ речѐ і҆исꙋ́съ: ѿве́рзите оу҆́стїе пеще́ры и҆ и҆зведи́те ко мнѣ̀ пѧ́ть царе́й си́хъ и҆з̾ пеще́ры. 23 И҆ сотвори́ша та́кѡ, и҆ и҆зведо́ша къ немꙋ̀ пѧ́ть царе́й и҆з̾ пеще́ры: царѧ̀ і҆ерⷭ҇ли́мска и҆ царѧ̀ хеврѡ́нска, и҆ царѧ̀ і҆ерїмꙋ́ѳска и҆ царѧ̀ лахі́сска и҆ царѧ̀ ѻ҆долла́мска. 24 И҆ є҆гда̀ и҆зведо́ша и҆̀хъ ко і҆исꙋ́сꙋ, и҆ созва̀ і҆исꙋ́съ всего̀ і҆н҃лѧ и҆ нача́лники вои̑нскїѧ ходѧ́щыѧ съ ни́мъ, глаго́лѧ къ ни̑мъ:
Лꙋк. 10: 19
Ри́млѧн. 16: 20
пристꙋпи́те и҆ настꙋпи́те нога́ми ва́шими на вы̑и царе́й си́хъ. И҆ пристꙋпи́вше настꙋпи́ша нога́ми свои́ми на вы̑и и҆́хъ. 25 И҆ речѐ къ ни̑мъ і҆исꙋ́съ: не бо́йтесѧ и҆́хъ, ни оу҆жаса́йтесѧ: мꙋжа́йтесѧ и҆ крѣпи́тесѧ, ꙗ҆́кѡ си́це сотвори́тъ гдⷭ҇ь всѣ́мъ врагѡ́мъ ва́шымъ, и҆̀хже вы̀ повою́ете. 26 И҆ оу҆бѝ ѧ҆̀ і҆исꙋ́съ, и҆ повѣ́си ѧ҆̀ на пѧтѝ древесѣ́хъ:
І҆ис. Наѵ. 8: 29
и҆ бы́ша ви́сѧще на древа́хъ да́же до ве́чера. 27
І҆ис. Наѵ. 8: 29
И҆ бы́сть при захожде́нїи со́лнца, повелѣ̀ і҆исꙋ́съ, и҆ снѧ́ша ѧ҆̀ съ древе́съ, и҆ вверго́ша ѧ҆̀ въ пеще́рꙋ, въ ню́же вбѣго́ша та́мѡ: и҆ завали́ша ка́менїемъ вели́кимъ пеще́рꙋ до дне́шнѧгѡ днѐ. 28 Взѧ́ша же и҆ маки́дꙋ въ то́й де́нь, и҆ и҆зби́ша ю҆̀ ѻ҆́стрїемъ меча̀ и҆ царѧ̀ є҆ѧ̀, и҆ потреби́ша и҆̀хъ
и҆ всѐ ды́шꙋщее є҆́же бѧ́ше въ не́й: и҆ не ѡ҆ста́сѧ никто́же въ не́й цѣ́лъ и҆ и҆збѣ́гшїй. И҆ сотвори́ша царю̀ маки́дскꙋ,
ꙗ҆́коже сотвори́ша царю̀ і҆ерїхѡ́нскꙋ. 29 И҆ ѿи́де і҆исꙋ́съ и҆ ве́сь і҆н҃ль съ ни́мъ ѿ маки́ды въ ле́внꙋ, и҆ ѡ҆блежѐ ле́внꙋ. 30 И҆ предадѐ ю҆̀ гдⷭ҇ь въ рꙋ́цѣ і҆н҃лю: и҆ взѧ́ша ю҆̀ и҆ царѧ̀ є҆ѧ̀, и҆ и҆зби́ша ю҆̀ ѻ҆́стрїемъ меча̀, и҆ всѐ ды́шꙋщее въ не́й: и҆ не ѡ҆ста́сѧ въ не́й ни є҆ди́нъ цѣ́лъ и҆ и҆збѣ́гшїй. И҆ сотвори́ша царю̀ є҆ѧ̀, ꙗ҆́коже сотвори́ша царю̀ і҆ерїхѡ́нскꙋ. 31 И҆ ѿи́де і҆исꙋ́съ и҆ ве́сь і҆н҃ль съ ни́мъ ѿ ле́вны въ лахі́съ, и҆ ѡ҆блежѐ є҆го̀, и҆ воева́ше на́нь. 32 И҆ предадѐ гдⷭ҇ь
лахі́съ въ рꙋ́цѣ і҆н҃лєвы: и҆ взѧ̀ є҆го̀ въ де́нь вторы́й,
и҆ и҆зби́ша є҆го̀ ѻ҆́стрїемъ меча̀ (и҆ всѐ ды́шꙋщее въ не́мъ), и҆ потреби́ша є҆го̀, ꙗ҆́коже сотвори́ша ле́внѣ. 33 Тогда̀ взы́де
ѡ҆ра́мъ ца́рь газе́рскъ, помога́ѧй лахі́сꙋ: и҆ поразѝ є҆го̀ і҆исꙋ́съ ѻ҆́стрїемъ меча̀, и҆ лю́ди є҆гѡ̀,
11: 8
до́ндеже не ѡ҆ста́сѧ ѿ ни́хъ ни є҆ди́нъ цѣ́лъ и҆ и҆збѣ́гшїй. 34 И҆ ѿи́де і҆исꙋ́съ и҆ ве́сь і҆н҃ль съ ни́мъ ѿ лахі́са во а҆глѡ́нъ, и҆ ѡ҆блежѐ и҆̀, и҆ воева̀ на него̀. 35 И҆ предадѐ и҆̀ гдⷭ҇ь въ рꙋ́цѣ і҆н҃лю: и҆ взѧ̀ и҆̀ въ то́й де́нь, и҆ и҆збѝ и҆̀ ѻ҆́стрїемъ меча̀, и҆ всѐ ды́шꙋщее въ не́мъ оу҆бѝ, и҆ сотворѝ є҆мꙋ̀ ꙗ҆́коже и҆ лахі́сꙋ. 36 И҆ ѿи́де і҆исꙋ́съ и҆ ве́сь і҆н҃ль съ ни́мъ въ хеврѡ́нъ, и҆ ѡ҆бсѧ́де и҆̀: 37 и҆ взѧ̀ є҆го̀, и҆ поразѝ є҆го̀ ѻ҆́стрїемъ меча̀, и҆ царѧ̀ є҆гѡ̀, и҆ всѧ̑ вє́си є҆гѡ̀, и҆ всѧ̑ ды̑шꙋщаѧ є҆ли̑ка бѧ́хꙋ въ не́мъ: не бѣ̀ оу҆цѣлѣ́вый: ꙗ҆́коже сотвори́ша а҆глѡ́нꙋ, потреби́ша и҆̀ и҆ всѐ ды́шꙋщее, є҆ли̑ка въ не́мъ бѧ́хꙋ. 38 И҆ ѡ҆брати́сѧ і҆исꙋ́съ и҆ ве́сь і҆н҃ль съ ни́мъ
въ даві́ръ: и҆ ѡ҆бсѣ́дше и҆̀, 39 взѧ́ша є҆го̀ и҆ царѧ̀ є҆гѡ̀ и҆ всѧ̑ вє́си є҆гѡ̀, и҆ порази́ша и҆̀ мече́мъ, и҆ потреби́ша и҆̀ и҆ всѐ ды́шꙋщее въ не́мъ, и҆ не ѡ҆ста́виша въ не́мъ ни є҆ди́нагѡ оу҆цѣлѣ́вша: ꙗ҆́коже сотвори́ша хеврѡ́нꙋ и҆ царю̀ є҆гѡ̀, та́кѡ сотвори́ша даві́рꙋ и҆ царю̀ є҆гѡ̀, и҆ ꙗ҆́коже сотвори́ша ле́внѣ и҆ царю̀ є҆ѧ̀. 40
И҆ поразѝ і҆исꙋ́съ всю̀ зе́млю го́рнꙋю и҆ наге́въ, и҆ ра́внꙋю и҆ а҆сидѡ́ѳъ, и҆ всѧ̑ цари̑ є҆гѡ̀:
20: 16
не ѡ҆ста́виша въ не́мъ ни є҆ди́нагѡ оу҆цѣлѣ́вша: и҆ всѐ ды́шꙋщее потреби́ша,
34: 12
ꙗ҆́коже заповѣ́да гдⷭ҇ь бг҃ъ і҆н҃лю. 41 И҆ и҆збѝ и҆̀хъ і҆исꙋ́съ ѿ ка́дисъ-варнѝ да́же до га́зы, и҆ всю̀ зе́млю госо́мъ да́же до гаваѡ́на: 42 и҆ всѧ̑ цари̑ сїѧ̑ и҆ зе́млю и҆́хъ взѧ̀ і҆исꙋ́съ є҆ди́ною: ꙗ҆́кѡ
Второзак. 1: 30
3: 22
гдⷭ҇ь бг҃ъ і҆н҃левъ помога́ше і҆н҃лю. 43 И҆ возврати́сѧ і҆исꙋ́съ и҆ ве́сь і҆н҃ль съ ни́мъ въ по́лкъ въ галга́лы.