11 И҆ бы́сть
по сконча́нїи і҆исꙋ́совѣ, и҆ вопроша́хꙋ сы́нове і҆н҃лєвы гдⷭ҇а, глаго́люще:
кто̀ взы́детъ на́мъ къ ханане́ю воево́да, ра́товати на ни́хъ; 2 И҆ речѐ гдⷭ҇ь:
і҆ꙋ́да взы́детъ: сѐ, да́хъ зе́млю въ рꙋ́кꙋ є҆гѡ̀. 3 И҆ речѐ і҆ꙋ́да къ сѷмеѡ́нꙋ бра́тꙋ своемꙋ̀:
взы́ди со мно́ю въ жре́бїй мо́й, и҆ ѡ҆полчи́мсѧ на ханане́а: и҆ пойдꙋ̀ и҆ а҆́зъ съ тобо́ю въ жре́бїй тво́й. И҆ по́йде съ ни́мъ сѷмеѡ́нъ. 4 И҆ взы́де і҆ꙋ́да, и҆ предадѐ гдⷭ҇ь ханане́а и҆ ферезе́а въ рꙋ́цѣ и҆́хъ: и҆ и҆зби́ша и҆̀хъ
въ везе́цѣ до десѧтѝ ты́сѧщъ мꙋже́й. 5 И҆ ѡ҆брѣто́ша а҆дѡнївезе́ка въ везе́цѣ, и҆ сѣко́шасѧ съ ни́мъ: и҆ и҆зби́ша ханане́а и҆ ферезе́а. 6 И҆ побѣжѐ а҆дѡнївезе́къ:
и҆ гна́ша в̾слѣ́дъ є҆гѡ̀, и҆ ꙗ҆́ша є҆го̀, и҆ ѿсѣко́ша краи̑ рꙋ́къ є҆гѡ̀ и҆ краи̑ но́гъ є҆гѡ̀. 7 И҆ речѐ а҆дѡнївезе́къ: седми́десѧти царє́мъ ѡ҆бсѣко́хъ краи̑ рꙋ́къ и҆́хъ и҆ краи̑ но́гъ и҆́хъ, и҆ бы́ша собира́юще (ѿ крꙋпи́цъ) под̾ трапе́зою мое́ю:
Матѳ. 7: 2
ꙗ҆́коже оу҆̀бо сотвори́хъ, та́кѡ воздаде́ ми бг҃ъ. И҆ приведо́ша є҆го̀ во і҆ерⷭ҇ли́мъ, и҆ оу҆́мре та́мѡ. 8 И҆ воева́ша сы́нове і҆ꙋ̑дины на і҆ерⷭ҇ли́мъ,
18: 28
и҆ взѧ́ша є҆го̀, и҆ порази́ша є҆го̀ ѻ҆́стрїемъ меча̀, и҆ гра́дъ сожго́ша ѻ҆гне́мъ. 9 И҆ по си́хъ снидо́ша сы́нове і҆ꙋ̑дины воева́ти на ханане́а живꙋ́щаго въ го́рнѣй къ ю҆́гꙋ и҆ въ ра́внѣй. 10 И҆ по́йде і҆ꙋ́да на ханане́а живꙋ́щаго въ хеврѡ́нѣ. И҆ и҆зы́де хеврѡ́нъ со страны̀: и҆́мѧ же бѣ̀ хеврѡ́нꙋ пре́жде карїаѳарво́къ-се́феръ:
и҆ оу҆би́ша сесі́на и҆ а҆хїма́на и҆ ѳолмі́а, ро́ды є҆на́кѡвы. 11 И҆ взыдо́ша ѿтꙋ́дꙋ къ живꙋ́щымъ
15: 15
въ даві́рѣ: и҆́мѧ же даві́рꙋ бѣ̀ пре́жде карїаѳсе́феръ, гра́дъ пи́сменъ. 12 И҆ речѐ хале́въ: и҆́же а҆́ще порази́тъ гра́дъ пи́сменъ и҆ во́зметъ є҆го̀, да́мъ є҆мꙋ̀
а҆сха́нь дще́рь мою̀ въ женꙋ̀. 13 И҆ взѧ̀ є҆го̀ гоѳонїи́лъ сы́нъ
кене́за бра́та хале́вова ю҆нѣ́йшїй, и҆ дадѐ є҆мꙋ̀ хале́въ а҆сха́нь дще́рь свою̀ въ женꙋ̀. 14
И҆ бы́сть внегда̀ ѿходи́ти є҆́й, и҆ подви́же ю҆̀ гоѳонїи́лъ проси́ти оу҆ ѻ҆тца̀ своегѡ̀ села̀, и҆ ропта́ше (сѣдѧ́щи) на ѻ҆слѧ́ти, и҆ вопїѧ́ше со ѻ҆слѧ́ти: на зе́млю ю҆́жнꙋю ѿда́лъ мѧ̀ є҆сѝ. И҆ речѐ є҆́й хале́въ: что́ ти є҆́сть; 15 И҆ речѐ є҆мꙋ̀ а҆сха́нь:
да́ждь мѝ благослове́нїе: ꙗ҆́кѡ на зе́млю ю҆́жнꙋю ѿда́лъ є҆сѝ мѧ̀, да да́си мнѣ̀ и҆ и҆схѡ́дища водна̑ѧ. И҆ дадѐ є҆́й хале́въ по се́рдцꙋ є҆ѧ̀ и҆схѡ́дища вы́шнихъ и҆ и҆схѡ́дища ни́жнихъ. 16
И҆ сы́нове і҆оѳо́ра кїне́ева, оу҆́жика мѡѷсе́ова, взыдо́ша ѿ гра́да фїні́ческа къ сынѡ́мъ і҆ꙋ̑динымъ въ пꙋсты́ню сꙋ́щꙋю на ю҆́гъ і҆ꙋ́ды ко и҆схо́дꙋ а҆редо́вꙋ, и҆ поидо́ша, и҆ всели́шасѧ съ людьмѝ. 17 И҆ по́йде і҆ꙋ́да съ сѷмеѡ́номъ бра́томъ свои́мъ, и҆ и҆збѝ ханане́а живꙋ́щаго въ сефе́ѳѣ,
и҆ потреби́ша є҆го̀: и҆ прозва́ша и҆́мѧ гра́дꙋ
потребле́нїе. 18 И҆ взѧ̀ і҆ꙋ́да га́зꙋ и҆ предѣ́лъ є҆ѧ̀, и҆
а҆скалѡ́на и҆ предѣ́лъ є҆гѡ̀, и҆ а҆ккарѡ́нъ и҆ предѣ́лъ є҆гѡ̀, и҆ а҆зѡ́тъ и҆ ѡ҆крє́стнаѧ є҆гѡ̀. 19 И҆ бѧ́ше гдⷭ҇ь со і҆ꙋ́дою. И҆ взѧ̀ го́рꙋ, ꙗ҆́кѡ не возмого́ша потреби́ти живꙋ́щихъ во ю҆до́ли,
занѐ риха́въ противоста̀ и҆̀мъ, и҆ колесни̑цы желѣ́зныѧ бѧ́хꙋ ты̑мъ. 20 И҆ да́ша хале́вꙋ хеврѡ́нъ,
ꙗ҆́коже глаго́ла мѡѷсе́й:
15: 13
и҆ наслѣ́дствова та́мѡ трѝ гра́ды сынѡ́въ є҆на́ковыхъ, и҆ и҆згна̀ ѿтꙋ́дꙋ трѝ сы́ны є҆на́кѡвы. 21 И҆ і҆евꙋсе́а живꙋ́щаго во і҆ерⷭ҇ли́мѣ
18: 28
не и҆згна́ша сы́нове венїамі́нѡвы, и҆ живѧ́ше і҆евꙋсе́й съ сынмѝ венїамі̑ни во і҆ерⷭ҇ли́мѣ да́же до сегѡ̀ днѐ. 22 И҆ взыдо́ша сы́нове і҆ѡ̑сифли и҆ сі́и
въ веѳи́ль: и҆ гдⷭ҇ь бѧ́ше съ ни́ми. 23 И҆ ѡ҆полчи́шасѧ, и҆ соглѧ́даша (сы́нове і҆ѡ́сифѡвы) веѳи́ль:
и҆́мѧ же бѣ̀ пре́жде гра́дꙋ лꙋ́за. 24 И҆ ви́дѣша стрегꙋ́щїи мꙋ́жа и҆сходѧ́щаго и҆з̾ гра́да, и҆ ꙗ҆́ша є҆го̀ и҆ реко́ша є҆мꙋ̀: покажѝ на́мъ вхо́дъ во гра́дъ, и҆ сотвори́мъ съ тобо́ю ми́лость. 25 И҆ показа̀ и҆̀мъ вхо́дъ гра́дный: и҆ порази́ша гра́дъ ѻ҆́стрїемъ меча̀,
мꙋ́жа же и҆ сро́дство є҆гѡ̀ ѿпꙋсти́ша. 26 И҆ ѿи́де мꙋ́жъ въ зе́млю хеттїи́мъ, и҆ созда̀ та́мѡ гра́дъ, и҆ прозва̀ и҆́мѧ є҆мꙋ̀
лꙋ́за: сїѐ и҆́мѧ є҆мꙋ̀ да́же до днѐ сегѡ̀. 27 И҆ не разорѝ манассі́й
1 Ца́рств. 31: 10
веѳса́на, и҆́же є҆́сть скѵ́ѳскїй гра́дъ, нижѐ дще́рей є҆гѡ̀, нижѐ ѡ҆кре́стныхъ (предѣ́лъ) є҆гѡ̀, нижѐ
ѳана́ха, нижѐ дще́рей є҆гѡ̀, нижѐ живꙋ́щихъ въ дѡ́рѣ, нижѐ дще́рей є҆гѡ̀, нижѐ живꙋ́щихъ во і҆евла́мѣ, нижѐ ѡ҆кре́стныхъ є҆гѡ̀, нижѐ дще́рей є҆гѡ̀, и҆ живꙋ́щихъ въ магеддѡ́нѣ, нижѐ ѡ҆кре́стныхъ є҆гѡ̀ и҆ дще́рей є҆гѡ̀. И҆ нача̀ ханане́й жи́ти на землѝ се́й. 28 И҆ бы́сть є҆гда̀ оу҆крѣпи́сѧ і҆н҃ль, и҆ сотворѝ ханане́а да́нника: и҆згна́нїемъ же не и҆згна̀ є҆го̀. 29 И҆ є҆фре́мъ не и҆згна̀ ханане́а живꙋ́щаго въ газе́рѣ: и҆ живѧ́ше ханане́й средѣ̀ є҆гѡ̀
21: 21
въ газе́рѣ, и҆ бы́сть є҆мꙋ̀ въ да́нника. 30 И҆ завꙋлѡ́нъ не и҆згна̀ живꙋ́щихъ въ хеврѡ́нѣ и҆ живꙋ́щихъ во а҆мма́нѣ: и҆ всели́сѧ ханане́й посредѣ̀ и҆́хъ и҆ бы́сть є҆мꙋ̀ да́нникъ. 31 И҆ а҆си́ръ не и҆згна̀ живꙋ́щихъ во а҆кхѡ́рѣ, (и҆ бы́сть є҆мꙋ̀ да́нникъ,) ни живꙋ́щихъ въ дѡ́рѣ, ни живꙋ́щихъ въ сїдѡ́нѣ, ни живꙋ́щихъ въ дала́фѣ и҆ во а҆хазі́вѣ,
19: 29
и҆ во є҆́лвѣ и҆ во а҆фе́кѣ и҆ въ роѡ́вѣ. 32 И҆ всели́сѧ а҆си́ръ посредѣ̀ ханане́а живꙋ́щагѡ на землѝ (то́й), занѐ не возмо́же и҆згна́ти є҆го̀. 33 И҆ нефѳалі́мъ не и҆згна̀ живꙋ́щихъ въ веѳсамѵ́сѣ, нижѐ живꙋ́щихъ въ веѳана́хѣ: и҆ всели́сѧ нефѳалі́мъ средѣ̀ ханане́а живꙋ́щагѡ на землѝ (се́й): живꙋ́щїи же въ веѳсамѵ́сѣ и҆ въ веѳана́хѣ бы́ша є҆мꙋ̀ да́нницы. 34
И҆ оу҆тѣснѝ а҆морре́й сы́ны да́нѡвы въ горѣ̀, ꙗ҆́кѡ не попꙋстѝ и҆̀мъ низходи́ти во ю҆до́ль. 35 И҆ нача̀ а҆морре́й жи́ти въ горѣ̀ чре́пнѣй, и҆дѣ́же медвѣ́ди и҆ лиси̑цы, въ мѷрсїнѡ́нѣ
и҆ въ салаві́нѣ: и҆ ѡ҆тѧготѣ̀ рꙋка̀ до́мꙋ і҆ѡ́сифлѧ на а҆морре́а, и҆ бы́сть є҆мꙋ̀ да́нникъ. 36 И҆ предѣ́лъ а҆морре́йскїй і҆дꙋме́й ѿ восхо́да а҆краві́нѧ, ѿ ка́мене и҆ вы́ше.
21 И҆ взы́де
14: 19
а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень ѿ галга́лъ къ мѣ́стꙋ пла́ча и҆ къ веѳи́лю и҆ къ до́мꙋ і҆н҃левꙋ, и҆ речѐ къ ни̑мъ: сїѧ̑ гл҃етъ гдⷭ҇ь: и҆зведо́хъ ва́съ и҆з̾ є҆гѵ́пта, и҆ введо́хъ ва́съ въ зе́млю, є҆́юже клѧ́хсѧ ѻ҆тцє́мъ ва́шымъ да́ти ва́мъ: и҆ реко́хъ:
не разорю̀ завѣ́та моегѡ̀, и҆́же съ ва́ми, во вѣ́ки: 2
И҆схо́д. 34: 13
и҆ вы̀ не завѣща́йте завѣ́та съ сѣдѧ́щими на землѝ се́й, нижѐ богѡ́мъ и҆́хъ да поклоните́сѧ, но и҆зва̑ѧннаѧ и҆́хъ сокрꙋши́те, и҆ ѻ҆лтари̑ и҆́хъ раскопа́йте: и҆ не послꙋ́шасте гла́са моегѡ̀, ꙗ҆́кѡ сїѧ̑ сотвори́сте: 3 и҆ а҆́зъ рѣ́хъ:
не приложꙋ̀ пресели́ти люді́й, и҆̀хже рѣ́хъ и҆згна́ти, нижѐ ѿимꙋ̀ и҆́хъ ѿ лица̀ ва́шегѡ,
34: 12
и҆ бꙋ́дꙋтъ ва́мъ въ те́рнїе, и҆ бо́зи и҆́хъ бꙋ́дꙋтъ ва́мъ въ собла́знъ. 4 И҆ бы́сть є҆гда̀ глаго́ла а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень словеса̀ сїѧ̑ ко всѣ́мъ сынѡ́мъ і҆н҃лєвымъ, и҆ воздвиго́ша лю́дїе гла́съ сво́й, и҆ воспла́кашасѧ. 5 И҆ сегѡ̀ ра́ди прозва́сѧ и҆́мѧ мѣ́стꙋ томꙋ̀ пла́чь: и҆ пожро́ша та́мѡ гдⷭ҇еви. 6
И҆ ѿпꙋстѝ і҆исꙋ́съ лю́ди, и҆ ѿидо́ша сы́нове і҆н҃лєвы кі́йждо въ до́мы своѧ̑ и҆ кі́йждо въ наслѣ́дїе своѐ наслѣ́дити зе́млю. 7
И҆ рабо́таша лю́дїе гдⷭ҇еви во всѧ̑ дни̑ і҆исꙋ́сѡвы и҆ во всѧ̑ дни̑ старѣ́йшинъ, є҆ли́цы пожи́ша мнѡ́ги дни̑ со і҆исꙋ́сомъ, є҆ли́цы разꙋмѣ́ша всѐ дѣ́ло гдⷭ҇не вели́кое, є҆́же сотворѝ і҆н҃лю. 8
И҆ сконча́сѧ і҆исꙋ́съ сы́нъ наѵи́нъ ра́бъ гдⷭ҇ень, сы́нъ ста̀ и҆ десѧтѝ лѣ́тъ. 9 И҆ погребо́ша є҆го̀ въ предѣ́лѣхъ наслѣ́дїѧ є҆гѡ̀ въ ѳамнаѳаре́сѣ,
въ горѣ̀ є҆фре́мли, ѿ сѣ́вера горы̀ гаа́съ: 10 и҆ ве́сь ро́дъ ѡ҆́нъ приложи́шасѧ ко ѻ҆тцє́мъ свои̑мъ. И҆ воста̀ ро́дъ дрꙋгі́й по си́хъ, и҆̀же не позна́ша гдⷭ҇а и҆ дѣ́ла, є҆́же сотворѝ во і҆н҃ли. 11 И҆ сотвори́ша сы́нове і҆н҃лєвы ѕло́е пред̾ гдⷭ҇емъ
и҆ послꙋжи́ша ваа́лꙋ, 12
и҆ ѡ҆ста́виша гдⷭ҇а бг҃а ѻ҆тє́цъ свои́хъ, и҆зве́дшаго и҆̀хъ и҆з̾ землѝ є҆гѵ́петски, и҆ поидо́ша в̾слѣ́дъ богѡ́въ и҆ны́хъ, ѿ богѡ́въ ꙗ҆зы́ческихъ, и҆̀же ѡ҆́крестъ и҆́хъ, и҆ поклони́шасѧ и҆̀мъ: и҆ разгнѣ́ваша гдⷭ҇а, 13 и҆ ѡ҆ста́виша є҆го̀,
Сꙋд. 8: 33
и҆ послꙋжи́ша ваа́лꙋ и҆ а҆ста́ртѡмъ. 14 И҆ разгнѣ́васѧ ꙗ҆́ростїю гдⷭ҇ь на і҆н҃лѧ
Ѱал. 43: 13
И҆са́їа. 8: 1
и҆ предадѐ є҆го̀ въ рꙋ́ки плѣнѧ́ющихъ, и҆ плѣни́ша и҆̀хъ: и҆ ѿдадѐ и҆̀хъ въ рꙋ́ки врагѡ́въ и҆́хъ, и҆̀же ѡ҆́крестъ и҆́хъ, и҆ не возмого́ша ктомꙋ̀ противоста́ти пред̾ лице́мъ врагѡ́въ свои́хъ, во всѣ́хъ въ ни́хже прохожда́хꙋ. 15 И҆ рꙋка̀ гдⷭ҇нѧ бѧ́ше на ни́хъ во ѕла̑ѧ, ꙗ҆́коже гл҃а гдⷭ҇ь и҆ ꙗ҆́коже клѧ́тсѧ гдⷭ҇ь и҆̀мъ, и҆ ѡ҆ѕло́би и҆̀хъ ѕѣлѡ̀. 16
Дѣѧ̑н. 13: 20
И҆ возста́ви (и҆̀мъ) гдⷭ҇ь сꙋдїи̑, и҆ и҆зба́ви и҆̀хъ гдⷭ҇ь ѿ рꙋкѝ плѣнѧ́ющихъ ѧ҆̀. 17 Но и҆ сꙋді́й не послꙋ́шаша,
ꙗ҆́кѡ соблꙋди́ша в̾слѣ́дъ богѡ́въ и҆ны́хъ и҆ поклони́шасѧ и҆̀мъ, и҆ разгнѣ́ваша гдⷭ҇а: и҆ оу҆клони́шасѧ съ пꙋтѝ ско́рѡ, по немꙋ́же ходи́ша ѻ҆тцы̀ и҆́хъ послꙋ́шати за́повѣдїй гдⷭ҇нихъ: не сотвори́ша та́кѡ. 18
И҆ ꙗ҆́кѡ возста́ви и҆̀мъ гдⷭ҇ь сꙋді́й, и҆ бѧ́ше гдⷭ҇ь съ сꙋдїе́ю, и҆ спасѐ ѧ҆̀ ѿ рꙋкѝ врагѡ́въ и҆́хъ во всѧ̑ дни̑ сꙋдїѝ: ꙗ҆́кѡ оу҆мили́сѧ гдⷭ҇ь ѿ воздыха́нїѧ и҆́хъ, ѿ лица̀ вою́ющихъ на нѧ̀ и҆ ѡ҆ѕлоблѧ́ющихъ ѧ҆̀. 19 И҆ бы́сть є҆гда̀ оу҆мира́ше сꙋдїѧ̀, и҆ ѿвраща́хꙋсѧ, и҆ па́ки растлѣва́хꙋсѧ па́че ѻ҆тє́цъ свои́хъ, и҆дꙋ́ще в̾слѣ́дъ богѡ́въ и҆ны́хъ слꙋжи́ти и҆̀мъ и҆ покланѧ́тисѧ и҆̀мъ: не ѿверго́ша начина́нїй свои́хъ и҆ не ѿстꙋпи́ша ѿ пꙋті́й свои́хъ жесто́кихъ. 20
И҆ разгнѣ́васѧ ꙗ҆́ростїю гдⷭ҇ь на і҆н҃лѧ и҆ речѐ: поне́же ѡ҆ста́ви ро́дъ се́й завѣ́тъ мо́й, є҆го́же заповѣ́дахъ ѻ҆тцє́мъ и҆́хъ, и҆ не послꙋ́шаша гла́са моегѡ̀, 21
и҆ а҆́зъ не приложꙋ̀ и҆згна́ти мꙋ́жа ѿ лица̀ и҆́хъ ѿ си́хъ ꙗ҆зы́кѡвъ, и҆̀хже ѡ҆ста́ви і҆исꙋ́съ сы́нъ наѵи́нъ на землѝ и҆ оу҆́мре, 22
Сꙋд. 3: 4
Матѳ. 6: 13
є҆́же и҆скꙋша́ти въ ни́хъ і҆н҃лѧ, а҆́ще сохранѧ́тъ пꙋ́ть гдⷭ҇ень ходи́ти въ не́мъ, ꙗ҆́коже сохрани́ша ѻ҆тцы̀ и҆́хъ, и҆лѝ нѝ. 23 И҆ ѡ҆ста́ви гдⷭ҇ь ꙗ҆зы́ки сїѧ̑ не и҆стреби́ти и҆́хъ вско́рѣ, и҆ не предадѐ и҆́хъ въ рꙋ́кꙋ і҆исꙋ́совꙋ.
31 И҆ сїѧ̑ ꙗ҆зы́ки, ꙗ҆̀же ѡ҆ста́ви гдⷭ҇ь,
Второзак. 7: 22
да и҆скꙋ́ситъ и҆́ми і҆н҃лѧ, всѧ̑ невѣ́дꙋщыѧ бра́ней ханаа́нскихъ, 2 то́кмѡ ра́ди родѡ́въ сынѡ́въ і҆н҃левыхъ, є҆́же наꙋчи́ти ѧ҆̀ бра́ни, ѻ҆ба́че и҆̀же пре́жде и҆́хъ не оу҆вѣ́даша и҆́хъ: 3
пѧ́ть воево́дствъ и҆ноплеме́нническихъ, и҆ всего̀ ханане́а и҆ сїдѡ́нїѧ, и҆ є҆ѵе́а живꙋ́щаго въ лїва́нѣ
ѿ горы̀ ваа́лъ-є҆рмѡ́нъ до лавѡема́ѳа. 4
Сꙋд. 2: 22
И҆ бы́сть да и҆скꙋ́ситъ и҆́ми і҆н҃лѧ, да оу҆вѣ́сть, а҆́ще послꙋ́шаютъ за́повѣдїй гдⷭ҇нихъ, ꙗ҆̀же заповѣ́да ѻ҆тцє́мъ и҆́хъ рꙋко́ю мѡѷсе́овою. 5 И҆ сы́нове і҆н҃лєвы ѡ҆бита́ша посредѣ̀ ханане́а и҆ хетте́а, и҆ а҆морре́а и҆ ферезе́а, и҆ є҆ѵе́а и҆ гергесе́а и҆ і҆евꙋсе́а, 6
34: 16
Второзак. 7: 3
и҆ поѧ́ша дщє́ри и҆́хъ себѣ̀ въ жєны̀, и҆ дщє́ри своѧ̑ да́ша сынѡ́мъ и҆́хъ, и҆ послꙋжи́ша богѡ́мъ и҆́хъ. 7 И҆ сотвори́ша сы́нове і҆н҃лєвы ѕло́е пред̾ гдⷭ҇емъ и҆ забы́ша гдⷭ҇а бг҃а своего̀,
и҆ послꙋжи́ша ваа́лꙋ и҆ дꙋбра́вамъ. 8
И҆ разгнѣ́васѧ ꙗ҆́ростїю гдⷭ҇ь на і҆н҃лѧ и҆ предадѐ и҆̀хъ въ рꙋ́ки хꙋсарсаѳе́ма царѧ̀ месопота́мїи сѵ́рскїѧ: и҆ рабо́таша сы́нове і҆н҃лєвы хꙋсарсаѳе́мꙋ лѣ́тъ ѻ҆́смь. 9
И҆ возопи́ша сы́нове і҆н҃лєвы ко гдⷭ҇ꙋ.
Сꙋд. 2: 16
И҆ возста́ви гдⷭ҇ь спаси́телѧ і҆н҃лю, и҆ спасѐ и҆̀хъ, гоѳонїи́ла, сы́на кене́за бра́та хале́вова ю҆нѣ́йшаго є҆гѡ̀. 10 И҆ бы́сть на не́мъ дх҃ъ гдⷭ҇ень, и҆ сꙋдѝ і҆н҃лѧ. И҆ и҆зы́де на ра́ть къ хꙋсарсаѳе́мꙋ: и҆ предадѐ гдⷭ҇ь въ рꙋ́цѣ є҆гѡ̀ хꙋсарсаѳе́ма царѧ̀ сѵ́рска, и҆ оу҆крѣпи́сѧ рꙋка̀ є҆гѡ̀ над̾ хꙋсарсаѳе́момъ. 11
И҆ бы́сть въ поко́и землѧ̀ четы́редесѧть лѣ́тъ. И҆ оу҆́мре гоѳонїи́лъ сы́нъ кене́зовъ. 12
6: 1
И҆ приложи́ша сы́нове і҆н҃лєвы сотвори́ти ѕло́е пред̾ гдⷭ҇емъ: и҆ оу҆крѣпѝ гдⷭ҇ь
є҆глѡ́ма царѧ̀ мѡа́влѧ на і҆н҃лѧ, зане́же сотвори́ша ѕло́е пред̾ гдⷭ҇емъ. 13 И҆ собра̀ къ себѣ̀ всѧ̑ сы́ны а҆ммѡ̑ни и҆ а҆мали́кѡвы: и҆ и҆́де, и҆ поразѝ і҆н҃лѧ, и҆ взѧ̀ гра́дъ фі́нїческъ. 14 И҆ рабо́таша сы́нове і҆н҃лєвы є҆глѡ́мꙋ царю̀ мѡа́влю лѣ́тъ ѻ҆смьна́десѧть. 15 И҆ возопи́ша сы́нове і҆н҃лєвы ко гдⷭ҇ꙋ: и҆ возста́ви и҆̀мъ гдⷭ҇ь спаси́телѧ, а҆ѡ́да сы́на гира́нѧ, сы́на і҆емені́ина, мꙋ́жа ѻ҆бодеснорꙋ́чна: и҆ посла́ша сы́нове і҆н҃лєвы да́ры рꙋко́ю є҆гѡ̀ є҆глѡ́мꙋ царю̀ мѡа́влю. 16 И҆ сотворѝ себѣ̀ а҆ѡ́дъ но́жъ ѻ҆боюдꙋѻ́стръ, на пѧ́дь є҆ди́нꙋ долгота̀ є҆гѡ̀, и҆ припоѧ́са є҆го̀ под̾ ри́зꙋ по бедрѣ̀ деснѣ́й свое́й. 17 И҆ и҆́де, и҆ принесѐ да́ры є҆глѡ́мꙋ царю̀ мѡа́влю: є҆глѡ́мъ же мꙋ́жъ добротѣле́сенъ бѣ̀ ѕѣлѡ̀. 18 И҆ бы́сть є҆гда̀ сконча̀ а҆ѡ́дъ приносѧ̀ да́ры, и҆ ѿсла̀ носѧ́щихъ да́ры: 19 и҆ є҆глѡ́мъ ѡ҆брати́сѧ ѿ і҆́дѡлъ и҆̀же въ галга́лѣхъ. И҆ речѐ а҆ѡ́дъ: сло́во мнѣ̀ є҆́сть къ тебѣ̀ та́йно, царю̀. И҆ речѐ є҆глѡ́мъ къ немꙋ̀: молчѝ. И҆ ѿсла̀ ѿ себє̀ всѣ́хъ предстоѧ́щихъ пред̾ ни́мъ. 20 И҆ а҆ѡ́дъ вни́де къ немꙋ̀. Се́й же сѣдѧ́ше въ го́рницѣ лѣ́тнѣй свое́й є҆ди́нъ. И҆ речѐ а҆ѡ́дъ:
сло́во бж҃їе мнѣ̀ къ тебѣ̀, царю̀. И҆ воста̀ є҆глѡ́мъ со престо́ла бли́з̾ є҆гѡ̀. 21 И҆ бы́сть є҆гда̀ воста̀, и҆ прострѐ а҆ѡ́дъ рꙋ́кꙋ лѣ́вꙋю свою̀, и҆ и҆звлечѐ но́жъ, и҆́же над̾ стегно́мъ є҆гѡ̀ десны́мъ, и҆ вонзѐ во чре́во є҆глѡ́мово: 22 и҆ вти́сне и҆ рꙋкоѧ́ть за ѻ҆́стрїемъ, и҆ заключѝ тꙋ́къ за ѻ҆́стрїемъ, ꙗ҆́кѡ не и҆звлечѐ ножа̀ и҆з̾ чре́ва є҆гѡ̀, (и҆ и҆зы́де лайно̀). 23 И҆ и҆зы́де а҆ѡ́дъ въ притво́ръ, и҆ про́йде стрегꙋ́щихъ, и҆ затворѝ двє́ри го́рницы за собо́ю и҆ заключѝ, 24 и҆ са́мъ и҆зы́де. И҆ рабѝ є҆гѡ̀ прїидо́ша и҆ оу҆зрѣ́ша, и҆ сѐ, двє́ри го́рницы заключє́ны, и҆ рѣ́ша: є҆да̀ оу҆ потре́бы сѣди́тъ во ѿлꙋче́нїи ло́жа; 25 И҆ прежда́ша до́ндеже посрами́шасѧ: и҆ сѐ, не бы́сть ѿверза́ѧй двє́ри го́рницы. И҆ взѧ́ша клю́чь, и҆ ѿверзо́ша: и҆ сѐ, господи́нъ и҆́хъ лежи́тъ на землѝ ме́ртвъ. 26 И҆ а҆ѡ́дъ спасе́сѧ внегда̀ смꙋща́хꙋсѧ, и҆ не бѣ̀ помышлѧ́ющагѡ ѡ҆ не́мъ: а҆ ѻ҆́нъ пре́йде і҆́дѡлы, и҆ спасе́сѧ въ сетїрѡ́ѳѣ. 27 И҆ бы́сть є҆гда̀ прїи́де а҆ѡ́дъ въ зе́млю і҆н҃левꙋ, и҆ вострꙋбѝ ро́гомъ въ горѣ̀ є҆фре́мли: и҆ снидо́ша съ ни́мъ съ горы̀ сы́нове і҆н҃лєвы, и҆ то́й пред̾ ни́ми. 28 И҆ речѐ къ ни̑мъ: и҆ди́те в̾слѣ́дъ менє̀, ꙗ҆́кѡ предадѐ гдⷭ҇ь бг҃ъ врагѝ на́шѧ мѡа́влѧны въ рꙋ́ки на́шѧ. И҆ и҆до́ша в̾слѣ́дъ є҆гѡ̀, и҆ предвзѧ́ша прехо́ды і҆ѻрда́на мѡа́влѧ, и҆ ни є҆ди́номꙋ мꙋ́жꙋ попꙋсти́ша преитѝ. 29 И҆ и҆зби́ша мѡа́ва въ то̀ вре́мѧ ꙗ҆́кѡ де́сѧть ты́сѧщъ мꙋже́й, всѧ̑ во́ины, и҆̀же въ ни́хъ, и҆ всѧ́каго мꙋ́жа си́льна: и҆ ни є҆ди́нъ мꙋ́жъ спасе́сѧ. 30 И҆ премѣни́сѧ мѡа́въ въ то́й де́нь под̾ рꙋ́кꙋ і҆н҃левꙋ, и҆ бы́сть въ поко́и землѧ̀ ѻ҆́смьдесѧтъ лѣ́тъ: и҆ сꙋдѝ и҆̀хъ а҆ѡ́дъ до́ндеже оу҆́мре. 31
И҆ по не́мъ воста̀ самега́ръ сы́нъ а҆на́ѳовъ: и҆ и҆збѝ и҆ноплеме́нникѡвъ ше́сть сѡ́тъ мꙋже́й ра́ломъ воло́вымъ: и҆ спасѐ и҆ се́й і҆н҃лѧ.