А҆ллилꙋ́їа.
1121 Хвали́те,
ѻ҆́троцы, гдⷭ҇а, хвали́те и҆́мѧ гдⷭ҇не. 2
Бꙋ́ди и҆́мѧ гдⷭ҇не бл҃гослове́но ѿнн҃ѣ и҆ до вѣ́ка. 3
Ѿ востѡ́къ со́лнца до за̑падъ хва́льно и҆́мѧ гдⷭ҇не. 4
Высо́къ над̾ всѣ́ми ꙗ҆зы̑ки гдⷭ҇ь: над̾ нб҃сы̀ сла́ва є҆гѡ̀. 5 Кто̀ ꙗ҆́кѡ гдⷭ҇ь бг҃ъ на́шъ;
И҆са́їа. 57: 15
на высо́кихъ живы́й, 6 и҆ на смирє́нныѧ призира́ѧй на нб҃сѝ и҆ на землѝ: 7
воздвиза́ѧй ѿ землѝ ни́ща, и҆ ѿ гно́ища возвыша́ѧй оу҆бо́га: 8
посади́ти є҆го̀ съ кнѧ̑зи, съ кнѧ̑зи люді́й свои́хъ: 9
вселѧ́ѧ непло́довь въ до́мъ, ма́терь ѡ҆ ча́дѣхъ веселѧ́щꙋсѧ.