101 По си́хъ же ꙗ҆вѝ гдⷭ҇ь и҆ и҆нѣ́хъ се́дмьдесѧтъ, и҆ посла̀ и҆̀хъ по двѣма̀ пред̾ лице́мъ свои́мъ во всѧ́къ гра́дъ и҆ мѣ́сто, а҆́може хотѧ́ше са́мъ и҆тѝ: 2 гл҃аше же къ ни̑мъ:
І҆ѡа́н. 4: 35
жа́тва оу҆́бѡ мно́га, дѣ́лателей же ма́лѡ: моли́тесѧ оу҆̀бо гдⷭ҇и́нꙋ жа́твѣ, да и҆зведе́тъ дѣ́латєли на жа́твꙋ свою̀. 3 И҆ди́те:
сѐ а҆́зъ посыла́ю вы̀ ꙗ҆́кѡ а҆́гнцы посредѣ̀ волкѡ́въ. 4
Не носи́те влага́лища, ни пи́ры, ни сапѡ́гъ
и҆ ни кого́же на пꙋтѝ цѣлꙋ́йте. 5
Ма́рк. 6: 10
Во́ньже а҆́ще до́мъ вни́дете, пе́рвѣе глаго́лите: ми́ръ до́мꙋ семꙋ̀: 6 и҆ а҆́ще оу҆́бѡ бꙋ́детъ тꙋ̀ сы́нъ ми́ра, почі́етъ на не́мъ ми́ръ ва́шъ: а҆́ще ли же нѝ, къ ва́мъ возврати́тсѧ. 7 Въ то́мъ же домꙋ̀ пребыва́йте, ꙗ҆дꙋ́ще и҆ пїю́ще, ꙗ҆́же сꙋ́ть оу҆ ни́хъ:
Матѳ. 10: 10
Второзак. 24: 14
досто́инъ бо є҆́сть дѣ́латель мзды̀ своеѧ̀: не преходи́те и҆з̾ до́мꙋ въ до́мъ. 8 И҆ во́ньже а҆́ще гра́дъ вхо́дите, и҆ прїе́млютъ вы̀, ꙗ҆ди́те предлага́ємаѧ ва́мъ: 9 и҆ и҆сцѣли́те недꙋ̑жныѧ, и҆̀же сꙋ́ть въ не́мъ, и҆ глаго́лите и҆̀мъ: прибли́жисѧ на вы̀ црⷭ҇твїе бж҃їе. 10 И҆ во́ньже а҆́ще гра́дъ вхо́дите, и҆ не прїе́млютъ ва́съ, и҆зше́дше на распꙋ̑тїѧ є҆гѡ̀, рцы́те: 11
Матѳ. 10: 14
и҆ пра́хъ прилѣ́пшїй на́мъ ѿ гра́да ва́шегѡ, ѿтрѧса́емъ ва́мъ. Ѻ҆ба́че сїѐ вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ прибли́жисѧ на вы̀ црⷭ҇твїе бж҃їе. 12 Глаго́лю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ
содо́млѧнѡмъ въ де́нь то́й ѿра́днѣе бꙋ́детъ, не́же гра́дꙋ томꙋ̀. 13
Го́ре тебѣ̀, хоразі́не, го́ре тебѣ̀, виѳсаі́до: ꙗ҆́кѡ
26: 2
И҆са́їа. 23: 1
а҆́ще въ тѵ́рѣ и҆ сїдѡ́нѣ бы́ша си̑лы бы́ли бы́вшыѧ въ ва́ю, дре́вле оу҆́бѡ во вре́тищи и҆ пе́пелѣ сѣдѧ́ще покаѧ́лисѧ бы́ша: 14 ѻ҆ба́че тѵ́рꙋ и҆ сїдѡ́нꙋ ѿра́днѣе бꙋ́детъ на сꙋдѣ̀, не́же ва́ма. 15 И҆ ты̀, капернаꙋ́ме, и҆́же до небе́съ вознесы́йсѧ, до а҆́да низведе́шисѧ.
16
І҆ѡа́н. 13: 20
Лꙋк. 9: 48
Чи́сл. 16: 11
Слꙋ́шаѧй ва́съ, менє̀ слꙋ́шаетъ: и҆ ѿмета́ѧйсѧ ва́съ, менє̀ ѿмета́етсѧ: ѿмета́ѧйсѧ же менє̀, ѿмета́етсѧ посла́вшагѡ мѧ̀. 17 Возврати́шасѧ же се́дмьдесѧтъ съ ра́достїю, глаго́люще: гдⷭ҇и, и҆ бѣ́си повинꙋ́ютсѧ на́мъ ѡ҆ и҆́мени твое́мъ. 18 Рече́ же и҆̀мъ: ви́дѣхъ сатанꙋ̀ ꙗ҆́кѡ мо́лнїю съ небесѐ спа́дша. 19 (Заⷰ̑.)
Ѱал. 90: 13
Сѐ, даю̀ ва́мъ вла́сть настꙋпа́ти на ѕмїю̀ и҆ на скорпі́ю и҆ на всю̀ си́лꙋ вра́жїю: и҆ ничесѡ́же ва́съ вреди́тъ. 20 Ѻ҆ба́че ѡ҆ се́мъ не ра́дꙋйтесѧ, ꙗ҆́кѡ дꙋ́си ва́мъ повинꙋ́ютсѧ: ра́дꙋйтесѧ же, ꙗ҆́кѡ
Дан. 12: 1
Фїлїппис. 4: 3
и҆мена̀ ва̑ша напи̑сана сꙋ́ть на нб҃сѣ́хъ. 21 Въ то́й ча́съ возра́довасѧ дꙋ́хомъ і҆н҃съ и҆ речѐ:
1 Корі́нѳ. 1: 21
2 Корі́нѳ. 4: 3
И҆са́їа. 32: 4
и҆сповѣ́даютисѧ, ѻ҆́ч҃е, гдⷭ҇и нб҃сѐ и҆ землѝ, ꙗ҆́кѡ оу҆таи́лъ є҆сѝ сїѧ̑ ѿ премꙋ́дрыхъ и҆ разꙋ́мныхъ, и҆ ѿкры́лъ є҆сѝ та̑ младе́нцємъ: є҆́й, ѻ҆́ч҃е, ꙗ҆́кѡ та́кѡ бы́сть бл҃говоле́нїе пред̾ тобо́ю. 22 И҆̀ ѡ҆бра́щьсѧ ко оу҆чн҃кѡ́мъ, речѐ: всѧ̑ мнѣ̀ предана̑ бы́ша ѿ ѻ҆ц҃а̀ моегѡ̀: и҆ никто́же вѣ́сть, кто̀ є҆́сть сн҃ъ, то́кмѡ ѻ҆ц҃ъ: и҆ кто̀ є҆́сть ѻ҆ц҃ъ, то́кмѡ сн҃ъ, и҆ є҆мꙋ́же а҆́ще хо́щетъ сн҃ъ ѿкры́ти.
23 И҆̀ ѡ҆бра́щьсѧ ко оу҆чн҃кѡ́мъ, є҆ди́нъ10: 23 ѡ҆со́бь речѐ:
блаже́ни ѻ҆́чи ви́дѧщїи, ꙗ҆̀же ви́дите: 24 глаго́лю бо ва́мъ, ꙗ҆́кѡ мно́зи
прⷪ҇ро́цы и҆ ца́рїе восхотѣ́ша ви́дѣти, ꙗ҆̀же вы̀ ви́дите, и҆ не ви́дѣша: и҆ слы́шати, ꙗ҆̀же слы́шите, и҆ не слы́шаша.
25
Ма́рк. 12: 28
И҆ сѐ, зако́нникъ нѣ́кїй воста̀, и҆скꙋша́ѧ є҆го̀ и҆ глаго́лѧ: оу҆чи́телю, что̀ сотвори́въ, живо́тъ вѣ́чный наслѣ́дꙋю; 26 Ѻ҆́нъ же речѐ къ немꙋ̀: въ зако́нѣ что̀ пи́сано є҆́сть; ка́кѡ чте́ши; 27 Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ:
Матѳ. 22: 37
Ма́рк. 12: 29
возлю́биши гдⷭ҇а бг҃а твоего̀ ѿ всегѡ̀ се́рдца твоегѡ̀, и҆ ѿ всеѧ̀ дꙋшѝ твоеѧ̀, и҆ все́ю крѣ́постїю твое́ю, и҆ всѣ́мъ помышле́нїемъ твои́мъ:
и҆ бли́жнѧго своего̀ ꙗ҆́кѡ са́мъ себѐ. 28 Рече́ же є҆мꙋ̀: пра́вѡ ѿвѣща́лъ є҆сѝ:
сїѐ сотворѝ, и҆ жи́въ бꙋ́деши. 29 Ѻ҆́нъ же хотѧ̀ ѡ҆правди́тисѧ са́мъ, речѐ ко і҆н҃сꙋ: и҆ кто̀ є҆́сть бли́жнїй мо́й; 30 Ѿвѣща́въ же і҆н҃съ речѐ: человѣ́къ нѣ́кїй схожда́ше ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма во і҆ерїхѡ́нъ, и҆ въ разбо́йники впадѐ, и҆̀же совле́кше є҆го̀, и҆ ꙗ҆́звы возло́жше ѿидо́ша, ѡ҆ста́вльше є҆два̀ жи́ва сꙋ́ща. 31 По слꙋ́чаю же свѧще́нникъ нѣ́кїй схожда́ше пꙋте́мъ тѣ́мъ,
и҆ ви́дѣвъ є҆го̀, мимои́де. 32 Та́кожде же и҆ леѵі́тъ, бы́въ на то́мъ мѣ́стѣ, прише́дъ и҆ ви́дѣвъ, мимои́де. 33 Самарѧ́нинъ же нѣ́кто грѧды́й, прїи́де над̾ него̀, и҆ ви́дѣвъ є҆го̀, милосе́рдова: 34 и҆ пристꙋ́пль ѡ҆бвѧза̀ стрꙋ́пы є҆гѡ̀, возлива́ѧ ма́сло и҆ вїно̀: всади́въ же є҆го̀ на сво́й ско́тъ, приведѐ є҆го̀ въ гости́нницꙋ, и҆ прилѣжа̀ є҆мꙋ̀: 35 и҆ наꙋ́трїѧ и҆зше́дъ, и҆з̾е́мъ два̀ сре́брєника, дадѐ гости́нникꙋ, и҆ речѐ є҆мꙋ̀: прилѣжѝ є҆мꙋ̀: и҆, є҆́же а҆́ще прїиждиве́ши, а҆́зъ є҆гда̀ возвращꙋ́сѧ, возда́мъ тѝ. 36 Кто̀ оу҆̀бо ѿ тѣ́хъ трїе́хъ бли́жнїй мни́ттисѧ бы́ти впа́дшемꙋ въ разбо́йники; 37 Ѻ҆́нъ же речѐ: сотвори́вый ми́лость съ ни́мъ. Рече́ же є҆мꙋ̀ і҆н҃съ: и҆дѝ, и҆ ты̀ творѝ та́кожде.
38 Бы́сть же ходѧ́щымъ и҆̀мъ, и҆ са́мъ вни́де
12: 2
въ ве́сь нѣ́кꙋю: жена́ же нѣ́каѧ и҆́менемъ ма́рѳа прїѧ́тъ є҆го̀ въ до́мъ сво́й. 39 И҆ сестра̀ є҆́й бѣ̀ нарица́емаѧ марі́а, ꙗ҆́же и҆ сѣ́дши при ногꙋ̀ і҆н҃сѡвꙋ, слы́шаше сло́во є҆гѡ̀. 40 Ма́рѳа же мо́лвѧше ѡ҆ мно́зѣ слꙋ́жбѣ, ста́вши же речѐ: гдⷭ҇и, не бреже́ши ли, ꙗ҆́кѡ сестра̀ моѧ̀ є҆ди́нꙋ мѧ̀ ѡ҆ста́ви слꙋжи́ти; рцы̀ оу҆̀бо є҆́й, да мѝ помо́жетъ. 41 Ѿвѣща́въ же і҆н҃съ речѐ є҆́й: ма́рѳо, ма́рѳо, пече́шисѧ, и҆ мо́лвиши ѡ҆ мно́зѣ, 42 є҆ди́но же є҆́сть на потре́бꙋ: марі́а же бл҃гꙋ́ю ча́сть и҆збра̀, ꙗ҆́же не ѿи́метсѧ ѿ неѧ̀.
111 И҆ бы́сть внегда̀ бы́ти є҆мꙋ̀ на мѣ́стѣ нѣ́коемъ молѧ́щꙋсѧ, (и҆) ꙗ҆́кѡ преста̀, речѐ нѣ́кїй ѿ оу҆чени̑къ є҆гѡ̀ къ немꙋ̀: гдⷭ҇и, наꙋчи́ ны моли́тисѧ, ꙗ҆́коже и҆ і҆ѡа́ннъ наꙋчѝ оу҆ченикѝ своѧ̑. 2 Рече́ же и҆̀мъ: є҆гда̀ мо́литесѧ, глаго́лите:
ѻ҆́ч҃е на́шъ, и҆́же на нб҃сѣ́хъ, да свѧти́тсѧ и҆́мѧ твоѐ: да прїи́детъ црⷭ҇твїе твоѐ: да бꙋ́детъ во́лѧ твоѧ̀, ꙗ҆́кѡ на нб҃сѝ, и҆ на землѝ: 3
хлѣ́бъ на́шъ насꙋ́щный подава́й на́мъ на всѧ́къ де́нь: 4 и҆ ѡ҆ста́ви на́мъ грѣхѝ на́шѧ, и҆́бо и҆ са́ми ѡ҆ставлѧ́емъ всѧ́комꙋ должникꙋ̀ на́шемꙋ: и҆ не введѝ на́съ
1 Петр. 5: 8
2 Петр. 2: 9
во и҆скꙋше́нїе, но и҆зба́ви на́съ ѿ лꙋка́вагѡ. 5 И҆ речѐ къ ни̑мъ: кто̀ ѿ ва́съ и҆́мать дрꙋ́га, и҆ и҆́детъ къ немꙋ̀ въ полꙋ́нощи, и҆ рече́тъ є҆мꙋ̀: дрꙋ́же, да́ждь мѝ взаи́мъ трѝ хлѣ́бы: 6 поне́же дрꙋ́гъ прїи́де съ пꙋ́ти ко мнѣ̀, и҆ не и҆́мамъ чесѡ̀ предложи́ти є҆мꙋ̀. 7 И҆ то́й и҆звнꙋ́трь ѿвѣща́въ рече́тъ: не твори́ ми трꙋды̀: оу҆жѐ двє́ри затворены̀ сꙋ́ть, и҆ дѣ́ти моѧ̑ со мно́ю на ло́жи сꙋ́ть: (и҆) не могꙋ̀ воста́въ да́ти тебѣ̀. 8 Гл҃ю же ва́мъ: а҆́ще и҆ не да́стъ є҆мꙋ̀ воста́въ, занѐ дрꙋ́гъ є҆мꙋ̀ є҆́сть: но за без̾о́чьство є҆гѡ̀, воста́въ да́стъ є҆мꙋ̀, є҆ли̑ка тре́бꙋетъ.
9
21: 22
Ма́рк. 11: 24
І҆ѡа́н. 14: 13
І҆а́к. 1: 6
И҆ а҆́зъ ва́мъ глаго́лю: проси́те, и҆ да́стсѧ ва́мъ: и҆щи́те, и҆ ѡ҆брѧ́щете: толцы́те, и҆ ѿве́рзетсѧ ва́мъ: 10 всѧ́къ бо просѧ́й прїе́млетъ, и҆ и҆щѧ́й ѡ҆брѣта́етъ, и҆ толкꙋ́щемꙋ ѿве́рзетсѧ. 11
Кото́рагѡ же ва́съ ѻ҆тца̀ воспро́ситъ сы́нъ хлѣ́ба, є҆да̀ ка́мень пода́стъ є҆мꙋ̀; и҆лѝ ры́бы, є҆да̀ въ ры́бы мѣ́сто ѕмїю̀ пода́стъ є҆мꙋ̀; 12 и҆лѝ а҆́ще попро́ситъ ꙗ҆ица̀, є҆да̀ пода́стъ є҆мꙋ̀ ско́рпїю; 13
А҆́ще оу҆̀бо вы̀ ѕлѝ сꙋ́ще, оу҆мѣ́ете даѧ̑нїѧ бла̑га даѧ́ти ча́дѡмъ ва́шымъ, ко́льми па́че ѻ҆ц҃ъ, и҆́же съ нб҃сѐ, да́стъ дх҃а ст҃а́го просѧ́щымъ оу҆ негѡ̀;
14
12: 22
И҆ бѣ̀ и҆згонѧ̀ бѣ́са, и҆ то́й бѣ̀ нѣ́мъ: бы́сть же бѣ́сꙋ и҆зше́дшꙋ, проглаго́ла нѣмы́й: и҆ диви́шасѧ наро́ди. 15
12: 24
Ма́рк. 3: 22
Нѣ́цыи же ѿ ни́хъ рѣ́ша: ѡ҆ веельзевꙋ́лѣ кнѧ́зи бѣсо́встѣмъ и҆зго́нитъ бѣ́сы. 16 Дрꙋзі́и же и҆скꙋша́юще,
зна́менїѧ ѿ негѡ̀ и҆ска́хꙋ съ небесѐ. 17 Ѻ҆́нъ же вѣ́дый помышлє́нїѧ и҆́хъ, речѐ и҆̀мъ:
Ма́рк. 3: 24
всѧ́ко ца́рство само̀ въ себѣ̀ раздѣлѧ́ѧсѧ, запꙋстѣ́етъ: и҆ до́мъ на до́мъ, па́даетъ. 18 А҆́ще же и҆ сатана̀ са́мъ въ себѣ̀ раздѣли́сѧ, ка́кѡ ста́нетъ ца́рство є҆гѡ̀, ꙗ҆́коже глаго́лете, ѡ҆ веельзевꙋ́лѣ и҆згонѧ́щѧ мѧ̀ бѣ́сы. 19 А҆́ще же а҆́зъ ѡ҆ веельзевꙋ́лѣ и҆згоню̀ бѣ́сы, сы́нове ва́ши ѡ҆ ко́мъ и҆зго́нѧтъ; сегѡ̀ ра́ди ті́и бꙋ́дꙋтъ ва́мъ сꙋдїи̑. 20 А҆́ще ли же
ѡ҆ пе́рстѣ бж҃їи и҆згоню̀ бѣ́сы,
оу҆̀бо пости́же на ва́съ црⷭ҇твїе бж҃їе. 21 Е҆гда̀ крѣ́пкїй воѡрꙋжи́всѧ храни́тъ сво́й дво́ръ, во смире́нїи11: 21 въ ми́рѣ сꙋ́ть и҆мѣ́нїѧ є҆гѡ̀: 22 є҆гда́ же крѣ́плѣй є҆гѡ̀ наше́дъ побѣди́тъ є҆го̀, всѐ ѻ҆рꙋ́жїе є҆гѡ̀ во́зметъ, на не́же оу҆пова́ше, и҆ коры́сть є҆гѡ̀ раздае́тъ.
23 И҆́же нѣ́сть со мно́ю, на мѧ̀ є҆́сть: и҆ и҆́же не собира́етъ со мно́ю, расточа́етъ. 24
Е҆гда́ (же) нечи́стый дꙋ́хъ и҆зы́детъ ѿ человѣ́ка, прехо́дитъ сквозѣ̀ безвѡ́днаѧ мѣ́ста, и҆щѧ̀ поко́ѧ: и҆ не ѡ҆брѣта́ѧ, глаго́летъ: возвращꙋ́сѧ въ до́мъ мо́й, ѿню́дꙋже и҆зыдо́хъ. 25 И҆ прише́дъ ѡ҆брѧ́щетъ и҆̀ помете́нъ и҆ оу҆кра́шенъ: 26 тогда̀ и҆́детъ и҆ по́йметъ се́дмь дрꙋги́хъ дꙋхѡ́въ го́ршихъ себє̀, и҆ вше́дше живꙋ́тъ тꙋ̀:
Е҆вр. 6: 4
10: 26
и҆ быва́ютъ послѣ́днѧѧ человѣ́кꙋ томꙋ̀ гѡ́рша пе́рвыхъ. 27 Бы́сть же є҆гда̀ глаго́лаше сїѧ̑, воздви́гши нѣ́каѧ жена̀ гла́съ ѿ наро́да, речѐ є҆мꙋ̀:
блаже́но чре́во носи́вшее тѧ̀, и҆ сосца̑, ꙗ҆̀же є҆сѝ сса́лъ. 28 Ѻ҆́нъ же речѐ: тѣ́мже оу҆̀бо блаже́ни слы́шащїи сло́во бж҃їе и҆ хранѧ́щїи є҆̀.
29 Наро́дѡмъ же собира́ющымсѧ нача́тъ глаго́лати:
ро́дъ се́й лꙋка́въ є҆́сть: зна́менїѧ и҆́щетъ, и҆ зна́менїе не да́стсѧ є҆мꙋ̀,
то́кмѡ зна́менїе і҆ѡ́ны прⷪ҇ро́ка: 30 ꙗ҆́коже бо бы́сть і҆ѡ́на зна́менїе нїнеѵі́тѡмъ, та́кѡ бꙋ́детъ и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй ро́дꙋ семꙋ̀. 31
2 Паралїпом. 9: 1
Матѳ. 12: 42
Цари́ца ю҆́жскаѧ воста́нетъ на сꙋ́дъ съ мꙋ̑жи ро́да сегѡ̀, и҆ ѡ҆сꙋ́дитъ и҆̀хъ: ꙗ҆́кѡ прїи́де ѿ конє́цъ землѝ слы́шати премꙋ́дрость соломѡ́новꙋ: и҆ сѐ мно́жае соломѡ́на здѣ̀. 32 Мꙋ́жїе нїнеѵі́тстїи воста́нꙋтъ на сꙋ́дъ съ ро́домъ си́мъ, и҆ ѡ҆сꙋ́дѧтъ и҆̀:
Матѳ. 12: 41
ꙗ҆́кѡ покаѧ́шасѧ про́повѣдїю і҆ѡ́ниною: и҆ сѐ мно́жае і҆ѡ́ны здѣ̀. 33
Ма́рк. 4: 21
Никто́же (оу҆́бѡ) свѣти́лника вже́гъ, въ скро́вѣ полага́етъ, ни под̾ спꙋ́домъ, но на свѣ́щницѣ, да входѧ́щїи свѣ́тъ ви́дѧтъ.
34
Свѣти́лникъ тѣ́лꙋ є҆́сть ѻ҆́ко: є҆гда̀ оу҆̀бо ѻ҆́ко твоѐ про́сто бꙋ́детъ, всѐ тѣ́ло твоѐ свѣ́тло бꙋ́детъ: є҆гда́ же лꙋка́во бꙋ́детъ, и҆ тѣ́ло твоѐ те́мно: 35 блюдѝ оу҆̀бо, є҆да̀ свѣ́тъ, и҆́же въ тебѣ̀, тма̀ є҆́сть. 36 А҆́ще бо тѣ́ло твоѐ всѐ свѣ́тло, не и҆мы́й нѣ́кїѧ ча́сти те́мны, бꙋ́детъ свѣ́тло всѐ, ꙗ҆́коже є҆гда̀ свѣти́лникъ блиста́нїемъ просвѣща́етъ тѧ̀. 37 Е҆гда́ же глаго́лаше, молѧ́ше є҆го̀ фарїсе́й нѣ́кїй, да ѡ҆бѣ́дꙋетъ оу҆ негѡ̀: вше́дъ же возлежѐ. 38
Фарїсе́й же ви́дѣвъ диви́сѧ, ꙗ҆́кѡ не пре́жде крести́сѧ11: 38 не пе́рвѣе оу҆мы́сѧ пре́жде ѡ҆бѣ́да. 39
Рече́ же гдⷭ҇ь къ немꙋ̀: нн҃ѣ вы̀, фарїсе́є, внѣ́шнѧѧ стклѧ́ницы и҆ блю́да ѡ҆чища́ете, внꙋ́треннее же ва́ше по́лно грабле́нїѧ є҆́сть и҆ лꙋка́вства. 40 Безꙋ́мнїи, не и҆́же ли сотворѝ внѣ́шнее, и҆ внꙋ́треннее сотвори́лъ є҆́сть; 41
Дан. 4: 24
Ѻ҆ба́че ѿ сꙋ́щихъ дади́те ми́лостыню: и҆ сѐ всѧ̑ чи̑ста ва́мъ бꙋ́дꙋтъ.
42
Но го́ре ва́мъ фарїсе́ѡмъ, ꙗ҆́кѡ ѡ҆десѧ́тствꙋете ѿ мѧ́твы и҆ пига́на и҆ всѧ́кагѡ ѕе́лїѧ, и҆ мимохо́дите сꙋ́дъ и҆ любо́вь бж҃їю: сїѧ̑ подоба́ше сотвори́ти, и҆ ѻ҆́нѣхъ не ѡ҆ставлѧ́ти. 43
Матѳ. 23: 6,7
Ма́рк. 12: 38
Го́ре ва́мъ фарїсе́ѡмъ, ꙗ҆́кѡ лю́бите предсѣда̑нїѧ на со́нмищехъ и҆ цѣлова̑нїѧ на то́ржищихъ. 44 Го́ре ва́мъ, кни́жницы и҆ фарїсе́є лицемѣ́ри, ꙗ҆́кѡ є҆стѐ ꙗ҆́кѡ гро́би невѣ́доми, и҆ человѣ́цы ходѧ́щїи верхꙋ̀ не вѣ́дѧтъ. 45 Ѿвѣща́въ же нѣ́кїй ѿ закѡ́нникъ речѐ є҆мꙋ̀: оу҆чи́телю, сїѧ̑ глаго́лѧ, и҆ на́мъ досажда́еши. 46 Ѻ҆́нъ же речѐ: и҆ ва́мъ зако́нникѡмъ го́ре,
Дѣѧ̑н. 15: 10
ꙗ҆́кѡ накла́даете на человѣ́ки бремена̀ не оу҆до́бь носи́ма, и҆ са́ми є҆ди́нѣмъ персто́мъ ва́шимъ не прикаса́етесѧ бременє́мъ.
47 Го́ре ва́мъ, ꙗ҆́кѡ зи́ждете гро́бы прⷪ҇рѡ́къ, ѻ҆тцы́ же ва́ши и҆зби́ша и҆̀хъ. 48 Оу҆̀бо свидѣ́телствꙋете и҆ соблаговоли́те дѣлѡ́мъ ѻ҆тє́цъ ва́шихъ: ꙗ҆́кѡ ті́и оу҆́бѡ и҆зби́ша и҆̀хъ, вы́ же зи́ждете и҆́хъ гро́бы. 49
2 Паралїпом. 36: 15
Неем. 9: 26
Сегѡ̀ ра́ди и҆ премⷣрость бж҃їѧ речѐ: послю̀ въ ни́хъ11: 49 къ ни̑мъ прⷪ҇ро́ки и҆ а҆пⷭ҇лы, и҆ ѿ ни́хъ оу҆бїю́тъ и҆ и҆зженꙋ́тъ: 50 да взы́щетсѧ кро́вь всѣ́хъ прⷪ҇рѡ́къ, пролива́емаѧ ѿ сложе́нїѧ мі́ра, ѿ ро́да сегѡ̀, 51
Быт. 4: 8
ѿ кро́ве а҆́велѧ да́же до кро́ве
заха́рїи, поги́бшагѡ ме́ждꙋ ѻ҆лтаре́мъ и҆ хра́момъ: є҆́й, глаго́лю ва́мъ, взы́щетсѧ ѿ ро́да сегѡ̀. 52
Го́ре ва́мъ зако́нникѡмъ, ꙗ҆́кѡ взѧ́сте клю́чь разꙋмѣ́нїѧ: са́ми не внидо́сте, и҆ входѧ́щымъ возбрани́сте. 53 Гл҃ющꙋ же є҆мꙋ̀ сїѧ̑ къ ни̑мъ, нача́ша кни́жницы и҆ фарїсе́є бѣ́днѣ11: 53 ѕѣлѡ̀ гнѣ́ватисѧ на́нь и҆ преста́ти11: 53 вопроша́ти є҆го̀ ѡ҆ мно́зѣ, 54 ла́юще є҆го̀11: 54 навѣ́тꙋюще на́нь, и҆́щꙋще оу҆лови́ти нѣ́что ѿ оу҆́стъ є҆гѡ̀, да на́нь возглаго́лютъ.
121 Ѡ҆ ни́хже12: 1 междꙋ̀ тѣ́мъ собра́вшымсѧ тма́мъ наро́да, ꙗ҆́кѡ попира́ти дрꙋ́гъ дрꙋ́га, нача́тъ глаго́лати оу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ пе́рвѣе:
Ма́рк. 8: 15
внемли́те себѣ̀ ѿ ква́са фарїсе́йска, є҆́же є҆́сть лицемѣ́рїе.
2
Матѳ. 10: 26
Ма́рк. 4: 22
Ничто́же бо покрове́но є҆́сть, є҆́же не ѿкры́етсѧ, и҆ та́йно, є҆́же не оу҆разꙋмѣ́етсѧ: 3 занѐ, є҆ли̑ка во тмѣ̀ рѣ́сте, во свѣ́тѣ оу҆слы́шатсѧ: и҆ є҆́же ко оу҆́хꙋ глаго́ласте во хра́мѣхъ, проповѣ́стсѧ на кро́вѣхъ. 4
И҆са́їа. 8: 12
51: 7
І҆ерем. 1: 8
Гл҃ю же ва́мъ дрꙋгѡ́мъ свои̑мъ: не оу҆бо́йтесѧ ѿ оу҆бива́ющихъ тѣ́ло и҆ пото́мъ не мо́гꙋщихъ ли́шше что̀ сотвори́ти: 5 сказꙋ́ю же ва́мъ, когѡ̀ оу҆бо́йтесѧ: оу҆бо́йтесѧ и҆мꙋ́щагѡ вла́сть по оу҆бїе́нїи воврещѝ въ де́брь ѻ҆́гненнꙋю: є҆́й, гл҃ю ва́мъ, тогѡ̀ оу҆бо́йтесѧ. 6
Не пѧ́ть ли пти́цъ цѣни́тсѧ пѣ́нѧзема двѣма̀, и҆ ни є҆ди́на ѿ ни́хъ нѣ́сть забве́на пред̾ бг҃омъ. 7
Но и҆ вла́си главы̀ ва́шеѧ всѝ и҆зочте́ни сꙋ́ть. Не оу҆бо́йтесѧ оу҆̀бо: мно́зѣхъ пти́цъ оу҆́нши є҆стѐ вы̀.
8
Ма́рк. 8: 38
Лꙋк. 9: 26
2 Тїмоѳ. 2: 12
Гл҃ю же ва́мъ: всѧ́къ, и҆́же а҆́ще и҆сповѣ́сть мѧ̀ пред̾ человѣ́ки, и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй и҆сповѣ́сть є҆го̀ пред̾ а҆́гг҃лы бж҃їими: 9 а҆ ѿвергі́йсѧ менє̀ пред̾ человѣ́ки, ѿве́рженъ бꙋ́детъ пред̾ а҆́гг҃лы бж҃їими. 10
Ма́рк. 3: 28
1 І҆ѡа́н. 5: 16
И҆ всѧ́къ и҆́же рече́тъ сло́во на сн҃а чл҃вѣ́ческаго, ѡ҆ста́витсѧ є҆мꙋ̀: а҆ на ст҃а́го дх҃а хꙋли́вшемꙋ не ѡ҆ста́витсѧ. 11
Ма́рк. 13: 11
Е҆гда́ же приведꙋ́тъ вы̀ на собѡ́рища и҆ вла̑сти и҆ влады́чєства, не пецы́тесѧ, ка́кѡ и҆лѝ что̀ ѿвѣща́ете, и҆лѝ что̀ рече́те: 12 ст҃ы́й бо дх҃ъ наꙋчи́тъ вы̀ въ то́й ча́съ, ꙗ҆̀же подоба́етъ рещѝ.
13 Рече́ же є҆мꙋ̀ нѣ́кїй ѿ наро́да: оу҆чи́телю, рцы̀ бра́тꙋ моемꙋ̀ раздѣли́ти со мно́ю достоѧ́нїе. 14 Ѻ҆́нъ же речѐ є҆мꙋ̀: человѣ́че, кто̀ мѧ̀ поста́ви сꙋдїю̀ и҆лѝ дѣли́телѧ над̾ ва́ми; 15 Рече́ же къ ни̑мъ:
1 Тїмоѳ. 6: 9
блюди́те и҆ храни́тесѧ ѿ лихои́мства: ꙗ҆́кѡ не ѿ и҆збы́тка12: 15 внегда̀ и҆збы́точествовати комꙋ̀ живо́тъ є҆гѡ̀ є҆́сть ѿ и҆мѣ́нїѧ є҆гѡ̀.
16 Рече́ же при́тчꙋ къ ни̑мъ, глаго́лѧ: человѣ́кꙋ нѣ́коемꙋ бога́тꙋ оу҆гобзи́сѧ ни̑ва: 17 и҆ мы́слѧше въ себѣ̀, глаго́лѧ: что̀ сотворю̀, ꙗ҆́кѡ не и҆́мамъ гдѣ̀ собра́ти плодѡ́въ мои́хъ; 18 И҆ речѐ: сѐ сотворю̀: разорю̀ жи̑тницы моѧ̑, и҆ бо́лшыѧ сози́ждꙋ, и҆ соберꙋ̀ тꙋ̀ всѧ̑ жи̑та моѧ̑ и҆ блага̑ѧ моѧ̑: 19
1 Корі́нѳ. 15: 32
и҆ рекꙋ̀ дꙋшѝ мое́й: дꙋшѐ, и҆́маши мнѡ́га бла̑га, лежа̑ща на лѣ́та мнѡ́га: почива́й, ꙗ҆́ждь, пі́й, весели́сѧ. 20 Рече́ же є҆мꙋ̀ бг҃ъ:
Ѱал. 38
7
І҆ерем. 17: 11
безꙋ́мне, въ сїю̀ но́щь дꙋ́шꙋ твою̀ и҆стѧ́жꙋтъ ѿ тебє̀: а҆ ꙗ҆̀же оу҆гото́валъ є҆сѝ, комꙋ̀ бꙋ́дꙋтъ; 21 Та́кѡ собира́ѧй себѣ̀,
1 Тїмоѳ. 6: 19
а҆ не въ бг҃а богатѣ́ѧ. 22 Рече́ же ко оу҆чн҃кѡ́мъ свои́мъ:
Матѳ. 6: 25
1 Петр. 5: 7
сегѡ̀ ра́ди глаго́лю ва́мъ: не пецы́тесѧ дꙋше́ю ва́шею, что̀ ꙗ҆́сте: ни тѣ́ломъ, во что̀ ѡ҆блече́тесѧ: 23 дꙋша̀ бо́лши є҆́сть пи́щи, и҆ тѣ́ло ѻ҆де́жды. 24
Смотри́те вра̑нъ, ꙗ҆́кѡ не сѣ́ютъ, ни жнꙋ́тъ: и҆̀мже нѣ́сть сокро́вища, ни жи́тницы, и҆ бг҃ъ пита́етъ и҆̀хъ: ко́льми па́че вы̀ є҆стѐ лꙋ́чши пти́цъ; 25 Кто́ же ѿ ва́съ пекі́йсѧ мо́жетъ приложи́ти во́зрастꙋ своемꙋ̀ ла́коть є҆ди́нъ; 26 А҆́ще оу҆̀бо ни ма́ла чесѡ̀ мо́жете, что̀ ѡ҆ про́чихъ пече́тесѧ; 27 Смотри́те крі́ны, ка́кѡ растꙋ́тъ: не трꙋжда́ютсѧ, ни прѧдꙋ́тъ: глаго́лю же ва́мъ, ꙗ҆́кѡ ни соломѡ́нъ во все́й сла́вѣ свое́й ѡ҆блече́сѧ, ꙗ҆́кѡ є҆ди́нъ ѿ си́хъ. 28 А҆́ще же травꙋ̀, на селѣ̀ дне́сь сꙋ́щꙋ и҆ оу҆́трѣ въ пе́щь вме́щемꙋ, бг҃ъ та́кѡ ѡ҆дѣва́етъ: ко́льми па́че ва́съ, маловѣ́ри; 29 И҆ вы̀ не и҆щи́те, что̀ ꙗ҆́сте, и҆лѝ что̀ пїе́те: и҆ не возноси́тесѧ: 30 всѣ́хъ бо си́хъ ꙗ҆зы́цы мі́ра сегѡ̀ и҆́щꙋтъ: ва́шъ же ѻ҆ц҃ъ вѣ́сть, ꙗ҆́кѡ тре́бꙋете си́хъ. 31 Ѻ҆ба́че
Ма́рк. 10: 30
и҆щи́те црⷭ҇твїѧ бж҃їѧ, и҆ сїѧ̑ всѧ̑ приложа́тсѧ ва́мъ.
32 Не бо́йсѧ, ма́лое ста́до: ꙗ҆́кѡ бл҃гоизво́ли ѻ҆ц҃ъ ва́шъ да́ти ва́мъ црⷭ҇тво. 33 Продади́те и҆мѣ́нїѧ ва̑ша и҆ дади́те ми́лостыню.
Сотвори́те себѣ̀ влага̑лища неветша̑юща, сокро́вище неѡскꙋдѣ́емо на нб҃сѣ́хъ, и҆дѣ́же та́ть не приближа́етсѧ, ни мо́ль растлѣва́етъ. 34 И҆дѣ́же бо сокро́вище ва́ше, тꙋ̀ и҆ се́рдце ва́ше бꙋ́детъ. 35
Е҆фес. 3: 16
Да бꙋ́дꙋтъ чре́сла ва̑ша препоѧ̑сана, и҆ свѣти́лницы горѧ́щїи: 36 и҆ вы̀ подо́бни человѣ́кѡмъ ча́ющымъ го́спода своегѡ̀, когда̀ возврати́тсѧ ѿ бра́ка, да прише́дшꙋ и҆ толкнꙋ́вшꙋ, а҆́бїе ѿве́рзꙋтъ є҆мꙋ̀. 37 Бл҃же́ни рабѝ ті́и, и҆̀хже прише́дъ госпо́дь ѡ҆брѧ́щетъ бдѧ́щихъ: а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ препоѧ́шетсѧ и҆ поса́дитъ и҆̀хъ, и҆ минꙋ́въ12: 37 пристꙋпи́въ послꙋ́житъ и҆̀мъ. 38 И҆ а҆́ще прїи́детъ во вторꙋ́ю стра́жꙋ, и҆ въ тре́тїю стра́жꙋ прїи́детъ, и҆ ѡ҆брѧ́щетъ (и҆̀хъ) та́кѡ, бл҃же́ни сꙋ́ть рабѝ ті́и. 39
2 Петр. 3: 10
1 Солꙋ́н. 5: 2
А҆пока́лѷѱ. 16: 15
Се́ же вѣ́дите, ꙗ҆́кѡ а҆́ще бы вѣ́далъ господи́нъ хра́мины, въ кі́й ча́съ та́ть прїи́детъ, бдѣ́лъ оу҆̀бо бы, и҆ не бы̀ да́лъ подкопа́ти до́мꙋ своегѡ̀. 40 И҆ вы̀ оу҆̀бо бꙋ́дите гото́ви: ꙗ҆́кѡ, во́ньже ча́съ не мни́те, сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй прїи́детъ. 41 Рече́ же є҆мꙋ̀ пе́тръ: гдⷭ҇и, къ на́мъ ли при́тчꙋ сїю̀ глаго́леши, и҆лѝ ко всѣ́мъ; 42 Рече́ же гдⷭ҇ь: (Заⷱ҇ ѯ҃и.)
кто̀ оу҆̀бо є҆́сть вѣ́рный строи́тель и҆ мꙋ́дрый, є҆го́же поста́витъ госпо́дь над̾ че́лѧдїю свое́ю, даѧ́ти во вре́мѧ житомѣ́рїе; 43 Бл҃же́нъ ра́бъ то́й, є҆го́же прише́дъ госпо́дь є҆гѡ̀ ѡ҆брѧ́щетъ творѧ́ща та́кѡ: 44 вои́стиннꙋ гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ над̾ всѣ́мъ и҆мѣ́нїемъ свои́мъ поста́витъ є҆го̀. 45 А҆́ще же рече́тъ ра́бъ то́й въ се́рдцы свое́мъ: косни́тъ господи́нъ мо́й прїитѝ: и҆ начне́тъ би́ти рабы̑ и҆ рабы̑ни, ꙗ҆́сти же и҆ пи́ти и҆ оу҆пива́тисѧ: 46 прїи́детъ господи́нъ раба̀ тогѡ̀ въ де́нь, во́ньже не ча́етъ, и҆ въ ча́съ, во́ньже не вѣ́сть: и҆ расте́шетъ є҆го̀, и҆ ча́сть є҆гѡ̀ съ невѣ́рными положи́тъ. 47
То́й же ра́бъ вѣ́дѣвый во́лю господи́на своегѡ̀, и҆ не оу҆гото́вавъ, ни сотвори́въ по во́ли є҆гѡ̀, бїе́нъ бꙋ́детъ мно́гѡ: 48 невѣ́дѣвый же, сотвори́въ же достѡ́йнаѧ ра́намъ, бїе́нъ бꙋ́детъ ма́лѡ. (Заⷱ҇ ѯ҃ѳ.) Всѧ́комꙋ же, є҆мꙋ́же дано̀ бꙋ́детъ мно́гѡ, мно́гѡ взы́щетсѧ ѿ негѡ̀: и҆ є҆мꙋ́же преда́ша мно́жайше, мно́жайше про́сѧтъ12: 48 и҆стѧ́жꙋтъ ѿ негѡ̀. 49 Ѻ҆гнѧ̀ прїидо́хъ воврещѝ на зе́млю, и҆ что̀ хощꙋ̀, а҆́ще оу҆жѐ возгорѣ́сѧ; 50
Кр҃ще́нїемъ же и҆́мамъ крⷭ҇ти́тисѧ, и҆ ка́кѡ оу҆держꙋ́сѧ, до́ндеже сконча́ютсѧ; 51
Мните́ ли, ꙗ҆́кѡ ми́ръ прїидо́хъ да́ти на зе́млю; нѝ, гл҃ю ва́мъ, но раздѣле́нїе. 52 Бꙋ́дꙋтъ бо ѿсе́лѣ пѧ́ть во є҆ди́номъ домꙋ̀ раздѣле́ни, трїѐ на два̀, и҆ два̀ на трѝ: 53
раздѣли́тсѧ ѻ҆те́цъ на сы́на, и҆ сы́нъ на ѻ҆тца̀: ма́ти на дще́рь, и҆ дщѝ на ма́терь: свекры̀ на невѣ́стꙋ свою̀, и҆ невѣ́ста на свекро́вь свою̀. 54
Гл҃аше же и҆ наро́дѡмъ: є҆гда̀ оу҆́зрите ѡ҆́блакъ восходѧ́щь ѿ за́пада, а҆́бїе глаго́лете: тꙋ́ча грѧде́тъ: и҆ быва́етъ та́кѡ. 55 И҆ є҆гда̀ ю҆́гъ вѣ́ющь, глаго́лете: зно́й бꙋ́детъ: и҆ быва́етъ. 56 Лицемѣ́ри, лицѐ не́бꙋ и҆ землѝ вѣ́сте и҆скꙋша́ти: вре́мене же сегѡ̀ ка́кѡ не и҆скꙋша́ете; 57 Что́ же и҆ ѡ҆ себѣ̀ не сꙋ́дите пра́ведное; 58
Е҆гда́ бо грѧде́ши съ сопе́рникомъ твои́мъ ко кнѧ́зю, на пꙋтѝ да́ждь дѣ́ланїе12: 58 потщи́сѧ и҆збы́ти ѿ негѡ̀: да не ка́кѡ привлече́тъ тебѐ къ сꙋдїѝ, и҆ сꙋдїѧ̀ тѧ̀ преда́стъ слꙋзѣ̀, и҆ слꙋга̀ всади́тъ тѧ̀ въ темни́цꙋ: 59 гл҃ю тебѣ̀: не и҆зы́деши ѿтꙋ́дꙋ, до́ндеже и҆ послѣ́днюю мѣ́дницꙋ возда́си.